Песимизмът скапва душата на човека... прави го потиснат... обезверен... Ич не ме кефят песимистите. Гледам тези дни Иво Христов по тубата - отчаян песимист а аз изобщо не го разбирам - близки ли няма, покрив ли над главата си, въздух ли, храна ли?!

Човек има нужда от много малко, за да се чуства истински добре - въздух, храна и вода... оттам нататък всичко си зависи от отделния индивид. Който както си го направи. Тези три неща вярвам трябва да са гарантирани на всеки един индивид на цялата планета... ама надали. Просто такъв е светът в който жиеем.

Понеже съм се сблъсквал с третия свят съм наясно с колко много разполагаме и далеч не сме от тях. Тук живеем в рай... ама не го осъзнаваме. Ние сме лигльовци дето имаме всичко необходимо и пак се оплакваме. Малко скромност и благодарност за това, което имаме би ни била от полза.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите