Дано са го правили с интересния калъп, а не е някаква безвкусна свръхестествена боза.
Принципно аз поддържам тезата, че за разплитането на тази загадка трябва да се рови в психологическия аспект на трагедията, а не да се търсят някакви бомбастични обяснения. Понякога хората са склонни да поверяват живота си на недоказани вярвания. Не знам какво толкова може да ги е уплашило, че да вземат това решение, но излизането навън от палатката определено е било фатално. Кой знае, може пък да са вярвали, че от атомна експлозия може да се избяга в гора преди въздушната вълна да достигне до зрителя. Това доста отчаяно вярване, в комбинация с естествен източник на "сила" като метеоритна експлозия подобна на , вероятно би могло да ги хвърли в уплах до такава степен, че да вземат въпросното грешно решение (което практически е еквивалентно на самоубийство), вярвайки, че това хипотетично нещо (което ги е уплашило), на което са станали свидетели, е било руски ядрен експеримент.
Тогава това е била една сравнително нова технология и не е изключено дори интелигентни младежи като тях да са били заразени от някакво такова погрешно разбиране на живота.
Това е едно бомбастично и не съвсем правдоподобно обяснение. Проблемът е, че почива върху хипотезата за краен безразсъдък в комбинация с трезво мислене (все пак уж са били опитни планинари). Конвенционалното обаче за мен е, че са си направили мозъците на чорба с някакъв мощен вид халюциноген като LSD, вследствие на което са си приключили житейските пътища там, в негостоприемната пустош, още същата мразовита вечер... Което би означавало, че Дятлов и неговата прехвалена група изобщо не са толкова солидни и сигурни "опитни планинари", колкото пише, че наистина са били. Впрочем каквото и да ги е накарало да напуснат, ако действително са направили това доброволно, а не под принуда – това би означавало същото (че може да не са били великите планинари, като които се опитват да ги запазят в колективната човешка памет). Щом коефициентът му на потегляния към завръщания от пътешествия е различен от 1:1, значи титлата "опитен планинар" е под въпрос, която между другото би трябвало да се посвещава само посмъртно. Аз лично под "опитен планинар" разбирам хора като един дядка, чийто живот мисля и до ден-днешен е увековечен на един от баирите, които съм прекосявал в моя скромен планинарски опит, с една метална паметна плака, която видях преди много вагони от време... Та на тази плака пишеше нещо от сорта, че човекът цял живот обикалял планините за здраве и накрая се гътнал там, на баира, на 80 и кусур години – а не някакъв дързък младеж, способен на нечовешки (и невъзможни) подвизи (каквото оцеляването след внезапното дезертиране на палатка по бели гащи в такива условия фактически е).
|