Абе хора - как имате очи да гледате на дрехите си като на "парцалки"?! ма как имате средства и очи да си купувате парцалки?!

Добре ушита и скроена дреха, направена от качествана материя, с неконфекционален дизайн, е произведение на изкуството, което носи естетическа наслада както на този, който я носи, така и на околните.


Аз си купувам само добре ушити качествени дрехи, за цветове и съчетания да не се разпростирам, художник съм все пак. Ми дрехите всъщност са парцалки - плат, кожа, в които да се опаковаш, за да не мръзнеш и да не ходиш хептен гол все пак. Каквото и да облечеш - и най-фамозната дрешка - колко време ще привлечеш и задържиш вниманието върху себе си поради дрешката? Минутки. Минутки, колкото да те огледат и възприемат като приятно тапициран субект. А след това? Някой ще се вгледа ли в тебе въпреки дрешката? А искаш да се вгледат, нали? Кухи лейки, досадници, истерички, глупачки и смотанячки с версачето на гърба и лобутина на краката - колко време ще ги изтраеш? Жаргонът за такива е "манекени и манекенки". Барнало си фасона, ма между ушите няма никой. А то, горкото, си мисли колко е неотразимо, щото се е барнало в дизайнерска дрешка и щом дрешката е качествена, значи и съдържанието е такова.

Та - парцалките, дори и най-красивите, са си парцалки, опаковка. Като ги избереш веднъж в магазина, пък се натъкмиш веднъж пред огледалото, пък привлечеш одобрителни погледи - и са дотам. После си ти. Никой не е заобичал някого... щото бил добре облечен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите