В България психиатър се става като първо завършиш медицина и последните две години специализираш психиатрия.
Психолог се става като завършиш психология, а после допълнително учиш към някоя от психотерапевтичните школи в България.

При нас има Здравна каса и всеки си има личен лекар. Личният лекар ти дава направление по здравната каса за психиатър, но не ти дава направление за психолог. Просто бюджетът не отпуска пътеки за психолог. Психолозите имат частни кабинети, където отиваш и си плащаш. В сравнение с ЕС, българските психолози взимат евтино-между 20 и 50 лв на час. Но за повечето хора и тази сума е непосилна и просто не ходят на психолог или се бутат в кабинетите на психиатрите, но ако психатърът няма кетап за психотерапевт- което означава лечение чрез беседи и разговори, просто те изслушва набързо и още по-набързо ти предписва медикаментозна терапия. Ако нещо съм сбъркала, поправяйте ме.
Пиша това, защото много ме е яд, че нещата в българската психотерапия не вървят
При тази реалност много малко психолози успяват да се реализират на пазара.
Синът ми искаше да следва психология, но наша роднина, преподавател в университет, го отказа с аргумента, че това е професия без приложение и без бъдеще в България.
Преди години, когато аз бях в средното училище психология се учеше само една година, после ги направиха две. Един път в седмицата по един час, с едно тъничко и лошо написано учебниче, по мое време, изобщо не ми привлече интереса.
Ако искаш дъщеря ти да се запали по психология, можеш да й дадеш автори и книги, които на теб са ти направили впечатление, понеже ти много четеш и да й обясняваш и разказваш.

Редактирано от vida1929 на 07.11.20 19:49.