|
Ми не баш. Правиш обобщения и изказваш заключения на базата само на твои си предположения. Това не са факти, а умишлено изкривяване на фактите. Излиза, че освен в един единствен случай, нямаш никакви наблюдения върху поведението на чужди гледачи срещу приписан имот. А случаят е хммм - изтъкан изцяло върху твои предположения:
Само един колега на баща ми, който много харесвах като дете, направи този номер - нямаше деца и приписа имот срещу гледане, защото имаше проблеми със ставите и трудно ходеше. Е, познай, какво стана - залежа се и умря за няколко години - от болест, от която не се умира, иначе го гледали прекрасно. Така че аз казвам това, което виждам и разсъждавам логично - човек получава това, което мотивира и стимулира. Ако плащаш на някого за гледане, той има интерес да живееш по-дълго. Ако му припишеш имот срещу гледане - логичния интерес (дори подсъзнателен е) е да живееш по-кратко. Обикновена икономическа логика, която си действа. Разбира се, има изключения, но те затова са изключения.
Значи трудноподвижният се залежал и умрял за няколко години, когато се появил гледач-наследник. Пък с платен гледач би откарал няколко десетилетия?
И от това предположение правиш извода, че гледането срещу приписване на имот скъсява живота на старите хора, защото гледачите умишлено ги уморяват по-бързичко.
Чудно ми е този трудноподвижен човек как би избягнал залежаването при платен гледач? Като по чудо плащането ще му излекува ставите ли? Или имаш недвусмислени наблюдения, че наследяващият гледач умишлено е завързвал човека за леглото, заключвал в стаята, за да не ходи, а да лежи и да го отнесе някоя пневмония по-бързичко?
Няма как да знаеш колко години би живял трудноподвижният, ако друг се беше грижил за него срещу заплата. От болни стави не се умира, но от измързеливяне, старческа депресия, заседяване и залежаване, отпускане, оставяне на други да вършат дори елементарните ежедневни дейности - да. Обездвижването малко по малко отслабва организма, появяват се нови болежки и накрая от една настинка си аут. А това е личен избор, и най-близките често не могат да се справят с инат човек, отпуснат без воля за оцеляване.
Твоят колега на баща ти сам си е направил избора. Не искал или не можел да плаща на домашна помощница, отказал се да се справя сам, едва ли да му е минало през ума да ходи на някакви рехабилитационни процедури, намерил му лесното - някой в къщи да му шета и готви, той само да си лежи и да чака наготово - и ето ти резултата.
Доста старци има в моя квартал, някои много куцук-муцук едва ходят до магазина, но всеки божи ден са навън. Куцук-муцук, приседнат на пейка, починат. Куцук-муцук, петнайсет минути отварят входната врата и изкачват 6-те стълби до асансьора. Мога да дам няколко невероятни примера, ама да не разводнявам. Какво е общото между тях - това, че живеят и се справят сами. Децата им ги наглеждат от време на време, но за всички по-леки ежедневни дейности, дори едното излизане за хляб, дето им отнема поне час, да не говорим за домашната шетня, разчитат единствено на себе си. Мобилизират се вътрешно и не се оставят да се залежат, пък друг да им шета. Хем някои са с далеч по-сериозни заболявания от едните болни стави.
В твоя пример няма как да знаеш дали човекът не е изгубил воля за живот, дали не се е отпуснал, щото има кой да се върти около него и сам не си е сътворил залежаването и умирачката. Ма отстрани изглежда, че има готов виновен - ми гледачът го уморил, за да лапне по-бързо имотеца му. А като е бил толкова здрав и само трудно ходещ, що си е търсил денонощен гледач за в къщи?
Ний сме дебили и говорим само за червила и автомобили.
|
Re: реализъм [re: Luchezara]
