|
Ти си късметлия, че си расъл в добро и силно семейство и хубави условия, поради което си се развил (разбира се, благодарение на собствените ти усилия) до готин и умен мъжага, а оттам и възможността да се радваш на (и изобщо да имаш досег с) любовта.
Аз растях в полумизерни условия и момичетата изпитваха антипатия и неприязън към мен още от първи клас, когато Илияна ме срита ужасно силно (до разплакване) в пищяла, Вероника поведе целия клас с/у мен, Мария ме наричаше "бурена", а Христина ме отбягваше като заразноболен (какъвто всъщност бях, когато ми откриха въшки при проверка в училище). Тръгнах на училище четящ и смятащ със събиране и изваждане до 10, но пишех грозно и на диктовките все се връщах вкъщи с нашарена в червено тетрадка, а стихотворенията, които трябваше да рецитираме наизуст, никога не научавах докрай, да не говорим, че така и не се научих да правя преразказ на уроци, които всъщност даже и не четях по 3 пъти преди заспиване, каквито бяха инструкциите на учителката, защото нощно време ме беше страх от тъмното и слушах едно радиокасетофонче, което баща ми беше сглобил специално за мен да ми успокоява душата.
И до ден-днешен отдавам разбитата си психика на онзи ужасяващ престой в Пирогов, който ми причини някакъв чичко лекар в детската градина, когато пипаше слабините на децата в търсене на деца, "нуждаещи се" (абсолютно задължително) от операция против хидроцеле. Е, не само на това, но там беше посята семката на нещастието в моя безсмислен живот.
Редактирано от Nuke Dukem на 25.10.20 18:33.
|
Re: [re: expat]
