Освен това чуждите хора не разбират човека и не им пука за него, дори да са медицински лица и добри професионалисти.
Един наш роднина получи инсулт, отивам да го видя в болницата, какво заварвам - те му взели ченетата, човекът съответно фъфли и не може да говори, няма и сили, а те нищо не му разбират. Изводът им е: дядото не може да общува и не разбира, какво му се говори! Отделно пликчето му с катетъра оцветено от кръв в урината, никой не забелязва.
Добре, че отидох. Той беше се стопил за няколко дни, изплашен, няма сили, няма обратна връзка, направо си заминаваше. Питам ги: "Какво става?" Огромен мъж като скала за 1 седмица се беше превърнал в жалка развалина, на която не обръщат внимание, защото смятат, че е неадекватен и не може да говори свързано!
Не му даваха зъбите, можел да се задави, ако има спешна ситуация. На своя глава му помогнах да си залепи ченетата, успокоих го, казах му: "Тук съм, няма страшно! Все по-добре си, ще се оправиш." Човекът проговори, разбра се с лекарите. Питам:"Каква е тая кръв в урината?"- "А, така ли? Ами катетърът сигурно е накриво." Всеки ден бях там, докато не го изписаха. Нещата се оправиха, но ако няма човек, който разбира и на който му пука? И това беше при медицински персонал, който реално го спаси и на който сме благодарни.
Изводът ми е, че ако оставиш някой на чужди хора и институция, шансът му да има късмет и нещата да са както трябва е много малък.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Luchezara на 25.10.20 19:51.