Re: Архетипната психология / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Кацнахме в Рио де Жанейро кажи речи на вода. Летището беше обградено тристранно от вода, беше си интересно преживяване ама пилотите си знаеха работата. Летището беше доста ошумено и доста прохладно... не знам каква беше тази мания да напъват климатиците за студ. Навън пък ни удари топлинна вълна - градусите бяха някъде от порядъка на 38-40 с две думи яка жега. Пое ни добре охладен бус и както си с къс ръкав изведнъж измръзваш. По пътя от летището до хотела минавахме покрай огромни бедни фавели. Нашите цигански гета някак изглеждат с малко по-богати - поне имат тухлени или кирпичени постройки - онези там бяха по-често ламаринени постройки - тук там се виждаше и някоя по-нормална къща от тухли. Впечатление ми направи, че бяха доста шарени. Тези хора не хабеха боите и цветовете - всичко беше някак пъстро и ярко. Постепенно влязохме в самият град и нещата придобиха някак доста по-цивилизован вид, навсякъде имаше масивни спретнати сгради... но това беше само на пръв непретенциозен поглед от буса - после ще разкажа защо. Спряхме пред хотела - хубав 4-5 звезден, вътре естествено кучи студ... не случайно споменавам за студа и жегата щото по-нататък аз и някои от групата се изпоразболяхме - 3-4 от групата вдигнахме температура - най-вероятно от резките температурни разлики между вътре (където и да е) и вън. При тези хора нямаше плавен преход - влезеш да речем в магазин и се потрисаш от студ излезеш - канска жега - някакво масово повсеместно явление. Хотелът си беше готин - бая висок и на покрива имаше малко барче и басейн, който лично аз посетих, ама от групата май само аз го направих една вечер - той поне беше някак отоплен и на нормална басейнова температура.
Теглихме си по един освежаващ душ, преоблякохме се и излезнахме като за първа разходка по плажа на Копакабана:

Ето снимка от гуглето: