Re: Архетипната психология / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Нали... и по-разкрепостен. Днес нямах никакво време да кача снимки... затова продължавам с разказа:

Гледахме и други някакви забележителности ама те си бяха пълна скука. На следващия или по-следващия ден имахме тур до истинска своегорода гаучо-ферма посрещна ни един дрът закръглен усмихнат дядка в гаучовска работна униформа, който като не видял изпоцелува преизобилно всички жени от буса ей така за добър ден. Разбрахме защо държавата се казва Аржентина - името идва от argentum - сребро а защо така не разбрах много добре. Сигурно търговийка са въртели със сребро в миналото или нещо такова. За добре дошли ни чакаше огромен навес и отдолу огромна скара отрупана с какво ли не - наденици, мръвки от всеки край на телетата или кравите. Като казвам скара - размерът беше около 1/10 м. направо мега скара, под навеса имаше и един куп маси с бели покривки... чакаше ни местна и месна развлекателна програма. Самото ранчо беше страшно подредено и чисто, тревата беше ниско окосена - абе поддържана работа. Докато чакахме обяда и програмата ни качиха на коне и се поразходихме... който не беше много сигурен в леката езда го придържаха, за да не падне. Аз нямах ядове, защото като дете яздих доста често на село през летните ваканции - в смисъл крепя се без проблем на коня - не че съм някакъв ездач-професионал. Тук настъпи и немалко смях защото един жребец хареса една кобила и трудно ги удържаха, а те постоянно се опитваха да се подбутват закачливо.