|
Та, да продължа - постепенно стигнахме до заветната точка Poon Hill съвсем близо до селцето Горепани с изглед директно към част от колосалната верига от 6, 7 и 8-хилядниците - един от тях беше точно срещу нас Даулагири - седмият по височина връх на света. Пропуснах да спомена, че от Катманду има услуга срещу заплащане - обиколка със самолет на Еверест. Записахме се, но поради лоши метеорологични условия там - тази опция пропадна и ни върнаха парите. Брат ми се пробва втори път, но пак не стана работата.
Поствам снимка от нета, щото у дома нямам налични наши. Мястото е ключово и култово за правене на снимки по принцип.
Там точно аз и снахата не се качихме, щото решихме малко да се излежаваме... брат ми се качи (като стана доста рано, заедно с други от групата) и снима изгрева там - доколкото съдя по снимките е било много красиво. Всичко за което ви разказвам е само и единствено за предбалкана на Хималаите - т.е. по-ниските части... Добре, че закъсняха полетите и не ходихме до базовия лагер на Анапурна - сигурно щях да се самоубия
Та на сутринта както казах брата се изкачи снима и се върна до селцето където бяхме ние. Същия ден изкачихме почти същата височина, което ще река не е кой знае колко ама докато стигна дотам - одъртявам ли ми се отели вола с пъти повече отколкото по нашите планини - Мусала дето 2925 м. съм я катерил 2 пъти от различни страни и беше хлапашка работа. Нямах никакъв проблем. Та тръгнахме лека-полека слизането в ниското, което беше около 2 дни по памет. Слязохме някъде и хванахме претъпкан бус към Катманду. Там преспахме една нощ и на следващия ден слязохме в съвсем ниското дето са джунглите над северната граница на Индия до резервата Читуан, който преминава и в Индия, като преди това се отбихме до едно от родните места на Гаутама Сидхарта... едно от родните щото и в Индия и в някои други страни претендират че се е родил именно там. Та това място се нарича Лумбини. Нещо като огромен парк и всички страни дето имат будизъм у тях са призовани да построят свой храм там... Имаше китайски, и намсикви будистки храмове, също така разкопки на древен град, дето се смята че се е родил баш Пичът. Мястото е огромно и няма обхождане. За наш късмет рикшите бяха обявили стачка и не работеха, за да ни развеждат насам-натам. Вътре имаше езерца, разни птици, дървета, алеи, храмове и т.н. Ходихме, гледахме - стигнахме до дървото, под което уж е медитирал самият Пич. Дрън-дрън та пляс комерс. Някакъв монах изнудваше хората, които се снимаха на фона на дървото - срещу малка сума пари да произнесе някаква молитва и да върже червен конец на ръката... Търговийката процъфтяваше.
Оттам та право в Читуан - яздихме слонове, галихме ги, хранехме ги и обикаляхме джунглите първо със слон, после със джипове, после и с еднодръвки. Навсякъде имаше КПП-та с въоръжени с автомати войници и без разрешителни - забравяш изобщо. В този резерват се срещаха кралски бенгалски тигър, носорози, сърни, елени, леопардови хиени, диви слонове, редки птици, редки маймуни и т.н. и т.н. От всичките видяхме наживо носорог, сърни, елени, някакви белоноси маймуни, питони, кобри, интересни птици, два вида крокодили - едните птицеядни, другите се хранеха с малко-по едри животни - плувахме сред тях на лодки еднодръвки... Тигрите поне излизат нощем - не ги мернахме и по-добре. Бая живот имаше в тази джунгла.
После, вече се върнахме до Катманду и оттам през Истанбул се прибрахме. Струва си да спомена, че пак заради обилен снеговалеж на истанбулското летище полетът беше невъзможен и ни настаниха за една нощ в истински пет звезден хотел с топла вода, ток и всички видове удобства. Баси кефа.
|
Re: Архетипната психология [re: osvoboden pich]
