Когато се върнаха след 3 дни се застягахме вече за прехода.

Струва ми се редно да обясня как се придвижваха многобройните возила по тесните пътища... Клаксонът беше особено на почит - с него сигнализираш за всичко и някак се разбираха - една катастрофа не видях, за 15-те дни там, въпреки че понякога се разминаваха на една боя. Нямаше псуване зад волана - на какъвто и език да е - щеше да се разбере. Спокойни безметежни хора - за които времето като че ли е спряло - горе долу както е при мен. Изкарвам си дните в немалко безметежие.

Тръгнахме с претъпкан редовен транспорт... гъз до гъз - мен ме бяха сгъчкали в един ъгъл и един винт се беше бая вклинил доста неудобно в дясното ми бедро ама нямаше къде да мърдам и така около 4-5 часа. Свят ми се изви - агония мамата си трака... после дълго трябваше да търкам мястото, за да разнеса болката. Спря ни преди някакво селце и за мое огромно удоволствие слязохме. Имахме си много търпелив и усмихнат непалски водач (горе на снимката - казва се Рам - поне така се представи). Когато тръгнахме веднага се обособиха две групи - едната бърза - дето не им беше проблем и една бавна - аз и снахата - Рам остана да ходи с нас - изоставащите и ходещи бавно и спокойно. Другите отпраха една крачка и се виждахме само по гест-хаусовете нататък. Рядко се засичахме на хапване - тамън дойдем и те са се нахранили и тръгват. Имахме и радиостанции за контакт. Имахме и носачи - дето с 50-60 кг. багаж изпревариха и двете групи и ни чакаха директно на спирките по пътя. Какви хора бяха тези - направо свръхчовеци... Ние с по една малка раничка с най-необходимото си гилахме нагоре и пак ни беше тегаво. Та...

Тръгнахме... бедата в цялата работа беше че по нашите планини има пътеки - там има стъпала - безкрайни каменни стъпъла... брой нямат. Нагоре-надолу, ден след ден... не съм ги броил но може би около 10 дни катерехме и слизахме по тях (пък и вече съм позабравил)... Стъпалата ти фиксират крачката и поне мен и снахата ни уморяваха много. Аз лично предпочитах пътека ама моите предпочитания там нямаха никаква тежест - това е, което е и няма друго. Толкова. Или се отказвам, слизам в ниското и чакам другите да се върнат или продължавам с тях и няма мърдане. У дома на компа нямам снимки да покажа - всичките са в работата ама там не мога да заделя точно този месец достатъчно време, за да покажа... пък и съм разказвал и показвал вече всичко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите