Т.нар. виртуал е част от реалността и този факт го прави не по-малко реален от реалността. Да, не е цялата част от нея, но, както виждаш, заема все по-важна част от ежедневието на съвременния човек.
Можеш да си поръчваш стоки по Интернет (да даваш пари срещу нещо), да научаваш нещо ново, да предаваш (transmit-ваш, а не betray-ваш) нещо ново (например, че някъде се е случило някакво бедствие и там хората имат нужда от нещо конкретно, което иначе не биха получили, ако никой не знаеше за тяхното бедстване) да поддържаш връзка с твоите близки, дори да работиш (т.е. да получаваш пари срещу нещо), да си търсиш работа и да се забавляваш.
Ползите от т.нар. виртуал за навигацията например са безценни, защото по Интернет можеш да си поръчаш самолетни билети, да видиш къде е летището, в колко трябва да си там, къде ще пристигнеш и в колко, накъде ще продължиш после, как (с какво транспортно с-во), срещу колко пари, какво ще правиш там, кого ще срещнеш, какво ще се иска от теб и т.н., тоест да предварително да извършиш подробен план на каквото трябва да направиш пре фактум, а не да отидеш там и да се чувстваш като в небрано ноемврийско лозе.
Всичко това и още много други неща би могъл да направиш в онова, което ти и много други като теб наричате презрително "виртуал" (стига да знаете къде да търсите и да владеете езика, на който тези неща са написани), а всъщност плюете по нещо, което ползвате.
В мнението по-горе съм допуснал 2 граматически грешки и за да изглежда добре, в него човек би трябвало да чете
...и се консултирах с моят приятел от квартала, който ми каза
в някоя точка от бъдещето
но в общи линии нещата стоят така.
Разбира се, можеш да бъдеш също така и измамен по Интернет, както и дори да те примамят на място, където да те убият (има и такива случаи), но това може да се случи и по обикновен стационарен домашен телефон, при който входящо-изходящият поток от сигнали, който представлява вашия разговор, тече по кабел -- зависи с кого общуваш, как и доколко се доверяваш на непознати (аз лично не се доверявам изобща и дори веднъж заплаших една непозната бабичка с полиция, понеже ме тормозеше по телефона, докато бях в сесия в университета; трябва да е била бабичката на някой провинциален тарикат с амбиции да успее по мръсния начин).
|