Ами сигурно зависи от това какво са работили и как са се доподготвяли у дома.
Ако затрудненията ти са били свързани с това, че има материал, който трябва да доусвояваш, защото е различен от ученото в университета и настоящата ти работа, значи требе да се учи. И както те меткат от български на английски и обратно, ако си отвикнала мисълта ти да тече гладко и на двата езика почти едновременно, значи требе да се тренира. Няма как да знаеш колко допълнителна самоподготовка са правили колегите ти, защото едва ли някой ще бие тъпана, че се е скъсал от учене, докато мине на интервюто. Обикновено хората си придават важност - фасулска работа беше, хич не съм си давал зор.

А ако си блокирала от паниката /имах един колега в академията, учеше повече от всички, а на изпити изкарваше по-ниски оценки от паника/, със сигурно си наясно, че си знаела и можела, но е било временен блокаж. При всички положения, с повече подготовка ще успееш - най-малкото, ще се отървеш от притеснението "това дали ще го знам, онова дали ще го мога". Щом в университета си се представяла добре без паника, защото си знаела, че знаеш и можеш, значи имаш тренинг. Просто трябва да си върнеш формата.

Естествено, че не си идиот. Но за да не се разочароваш от себе си, наистина требе да се подготвиш добре. Едно е да те изпитват на нещо, което правиш от години и рутината ти помага да се справиш с лекота и без паника, друго е да излезеш от зоната си на комфорт с нови предизвикателства. Ама пък точно ти да се отчайваш от "невзет изпит", след като си вземала толкова много... знаеш си, че си подценила материала и малко си се хвърлила в стил "абе може и да го мога това". Ако сама си оцениш представянето като изпитващ, ще си признаеш, че си подходила малко неподготвена и самонадеяно, а не като паникьосан идиот. Което е поправимо и ти добре знаеш как.

Ний сме дебили и говорим само за червила и автомобили.