|
Добре съм, благодаря ти.
Вече направих едно ПТП и изпържих един съединител.
Докато паркирах в паркинга на Билла-та във Велико Търново на бул. Краков 1А вертикално (перпендикулярно, напречно) на преден ход и успоредно на вече паркиран автомобил вляво от мен, слушайки глупостите на майка ми – която вместо да ме предупреждава за опасностите от нейната страна, ми натякваше как този автомобил няма да има място да излезе – не осъзнах, че стената пред мен НЕ Е продължение на стената пред другия автомобил, а под лек ъгъл (да речем 170 градуса) КЪМ МЕН, вследствие на което, обяснявайки на моята мамА, че не съм блокирал шофьора отляво и едновременно с това приближавайки бавно напред с около 1 км/ч – идеята бидеща да осигуря на колата вляво максимално място ми кресна да СПРА и докато това се случи, предната дясна броня вече беше увредена:
Това е относително скъпа щета за моето семейство (и недопустима в моя ум) и моето първо пътно транспортно произшествие... Да се надяваме – последното.
Оттам към Албена продължи баща ми и след Търговище седнах отново зад волана – като по Хемус край Варна през цялото време слушах как трябва да карам със 130 на път с ограничение 140 (всъщност там трябва да карам с не повече от 140 – разбира се, само ако условията позволяват това), а преди това бях слушал през целото пътуване от София как на места трябва да управлявам със 100 при ограничение 90, с 80 при ограничение 70 и всякакви такива ултрафрустриращи тъпотии – и накрая, когато вече ние бяхме почти там, буквално на 100 м от къщата, на изкачващ се път, (толкова стръмен, че го изкачвам комфортно на 1-ва предавка), трябвайки да направя десен завой на нерегулираното кръстовище (на равнозначни пътища), което трябваше да прекося, видях светлините на автомобил в супертясната уличка, в която исках да вляза, който искаше да направи ляв завой и да се спусне по стръмния път, който аз току-що бях изкачил... И отбих вдясно на една, хм, полубетонна "площадка", в която, както по-късно разбрах, имаше дупка:
Човекът направи своята маневра и аз се заех да потегля наляво, за да се върна на пътя и да направя десния завой (вместо, както осъзнах скоро след това премеждие, да бактракна – да се върна назад – до пътя под въпрос), форсирайки колата здраво напред на полусъединител (неосъзнавайки, че съм заседнал в дупката) и действително потеглих, но 100 м по надолу колата беше вече воняща страшно на изгорели съединителни дискове.
Тази ужасна маневра ще струва няколко стотачки.
За съжаление, аз не съм обучен за шофиране в такива условия и никой от моите родители не ми каза да бактракна назад. Ситуация, за която никога дори не съм чувал и бях напълно неподготвен.
Иначе не, нямам нова работа свързана с шофирането. Стара работа, свързана с шофирането – нямам също така.
ПП:
Редактирано от Nuke Dukem на 19.09.20 01:45.
|
Re: Параграф 22 [re: Deern]
