|
В отговор на:
Нищо от това не може да се сравни с безгрижното детство, с необременената детска психика.
Може би там е ключът, моето детство не беше безгрижно, или поне нямам подобни спомени.
Не можех да отговоря на изискванията, които имаше към мен, непрекъснато се провалях и непрекъснато кроях планове за бягство, които не осъществих, или всъщност осъществих, но чак на 18г., когато отидох да уча в университет, избран, в голяма степен, и заради отдалечеността на града, в който се намира. :)))
после горях от нетърпение да започна работа, за да се освободя напълно от всякаква зависимост от родителите ми,
после семейството, децата, които се позабавиха и отново очаквах с нетърпение и т.н. и беше истинско щастие, когато дойдоха...
Работата е там (според мен), че с годините човек се научава как да живее и се чувства все повече "в кожата си". От пълната неадекватност в детството, през юношеските и младежки грешки и неудачи, към все по-голяма увереност и съпътстващата я стабилност.
Помня, преди години говорихме с една приятелка (да сме били по на 24-5г.), тя се гледаше в огледалото и се ужасяваше от първите си бръчки, каза, че от тук нататък само ще остаряваме, погрозняваме и нищо по-добро не ни очаква, а аз, по това време, за първи път бях почувствала някаква увереност, и и отговорих, че за мен всяка година е плюс, а не минус, защото с натрупването на житейски опит, се чувствам все по-добре.
За мен е така и до сега. Не е ли естествено? Човек си научава уроците и всичко започва да става по-лесно.
|
Re: Най-хубавите години [re: blue jewel]
