А аз мисля следното: това местенце, което ни кара да се чувстваме добре или зле, сигурни или уплашени, щастливи или нещастни, е вътре в нас.
Да де, ама вътре в теб има един шкембак, който иска да плюска, по възможност нещо вкусно и питателно, а плюскането струва пари. Образно казано. Наречи "плюскането" благоденствие.
Тоест никой няма нищо против да си стоиш по цял ден "вътре у теб", където да бъдеш "добре или зле, сигурна или уплашена, щастлива или нещастна", но това само по себе си плюскане няма да ти донесе; даже точно обратното, буквално ще ти вземе от енергията.
Та ето, Блу е взела решение със зъби и нокти, со кротце, со благо, со малко кютек, со знания и най-вече умения и професионализъм, разбира се -- да намери по-хубаво от адското (от нейна гледна точка) място и да отиде там.
Пък ти какво й казваш реално -- ако нещо не те удовлетворява, проблемът е вътре в теб. Не, проблемът е в обстановката и условията, които е принудена да изтърпява срещу правото да оцелява в тази обстановка и тези условия. Все едно просто да смени режима на възприемане от чернобял на цветен. Ами не става така, в тая фирма изобщо не й дават да носи цветните очила -- просто нямат.
А в същото време разни технологични гурута бачкат за по милион долара всеки 10 години... Пък тя даже и това не иска, а просто да изплува от този пасаж и да се присъедини към друг, където има повече за плюскане. Образно казано.
|