Интересен въпрос. При нормални обстоятелства (каквото и да означава това), не би трябвало да се налага, човек да полага някакви извънредни грижи за себе си, предполага се, че това ни е даденост, инстинкт, задължение дори, да се грижим за себе си през цялото време, каквото и да правим.
Тааа...в този ред на мисли "грижа за себе си", става необходимост при нарушен баланс. Когато имаме твърде много задължения в живота си, и твърде малко спонтанност. Затуй женурята ходят да се фризират, лакират гримират и т.н., щото нали е нерационално и и уж "за себе си". Уловката тук е, че това спонтанното и нерационалното, много лесно може да се превърне в поредното задължение - "трябва да съм хубава", "трябва да спортувам", ""трябва да медитирам/ да ходя на ръце/ да чета/ да се срещам с хора и т.н. и т.н." и дори "трябва да се грижа за себе си"
Аз, например, съм майстор в превръщането на нещата - дай ми да превърна нещо спонтанно и приятно, в тегаво задължение. Имам 100% успеваемост
И общо взето...мисля си, че всичко е в главата. Ние се грижим за другите, защото всъщност се грижим за себе си, ходим на работа, за да се погрижим за себе си и т.н. и т.н. Приемаме дори най-тежките и неприятни задължения, пак от грижа за себе си. Така че....както казва Спиноза - "свободата е осъзната необходимост". Т.е. - в момента, в който осъзнаем, че сме се качили на "въртележката", защото това ни е необходимо на нас самите, ще почувстваме свободата си :))))
|