Ами то е все тая дали ще е чистене или просто притеснение заради някой от семейството, което не ти излиза от ума - пак е грижа за другите, от която не ти остава време да се сетиш за себе си и да се концентрираш върху лично твои си неща.
Аз обаче, сигурно щото съм тежък екстраверт, умът ми вечно любопитства за всякакви неща извън мен, малко не разбирам това:
Каква съм, коя съм аз, защо харесвам себе си или защо не харесвам някои черти от себе си, това е история, която пренаписвам непрекъснато. Но ми е трудно да определя от какво действително имам нужда. Как се прави това???
Не е ли твърде изморително и натоварващо това постоянно вторачване в себе си?
Мен ме заболява главата, когато умишлено се самоанализирам и сканирам, никак не мога да си причинявам продължително това напрежение. Особено, "коя съм, каква съм, какво не си харесвам, ама защо не го харесвам" - обикновено приключвам с "абе има ли значение, я колко интересно нещо виждам/чувам ей там, я да го поразуча."
И друго се питам:имам ли нужда повече да се показвам пред хората или напротив- да се скрия, както правя сега.
Като чисто физическо присъствие да не контактувам с хора за мен си е почивка, няма нужда да им обръщам внимание. Пък ако ми се прииска, винаги мога да заговоря някого. Не знам какво ти имаш предвид под "да се скрия", защото за мен е да остана сама, пък било то и на улицата, в тълпата - ох, кеф, рахат, не съм длъжна да общувам и да се съобразявам с никого.
Ний сме дебили и говорим само за червила и автомобили.
|