Ти пък ме разбра буквално. Мисълта ми беше, че когато някой очаква да правиш нещо за него или общото ви благо, защото е свикнал ти да се грижиш за това нещо, се отпуска, приема за даденост, а ти с гордост или не, го приемаш като твоя грижа. Ако го правиш за собствен кеф, това е време за себе си. Но ако го правиш от отговорност, навик или защото това очакват от тебе, започваш да усещаш, че не отделяш време за себе си, защото е много важно да се грижиш за другите.
Пък то не е много важно, ти си го направила такова, когато ти е харесвало да правиш такива важни неща. Когато усещаш, че се самоощетяваш, защото много ти се иска да правиш нещо друго баш в този момент, но имаш грижа, отговорност, навик, ред, просто се замисли кое ти е по-важно. Да се чувстваш грижовна, без да е необходимо или да се чувстваш свободна за себе си.
като бърша прах, щото обичам да ми е чисто, всички се ползват от чистото.
но когато друг избърше праха, щото обича да ми е чисто, пак всички се ползват от чистото. е, що само аз да се дуя от гордост, че се грижа за другите, нека малко и те се понадуят, че се грижат за другите - не съм егоист.
Ний сме дебили и говорим само за червила и автомобили.
|