Град Добрич, центъра, чакам си ключа пред ключарско ателие. По едно време някаква жена се появява и започва да разговаря със себе си за мафия, политици и разни такива неща. В началото си помислих, че говори с някого по хендс фрий, обаче не.

Изведнъж се появява някакъв шишкав властен чичко с вид на търговец, на който му плашат клиентите, и се обръща към жената:

- Милена, аз казах ли ти да се махаш оттука! Тръгвай, че ей сега ще взема сопата!

Мисля си как се намираме на обществено място и този я заплашва да я бие, и започвам да въртя в ума си разни сценарии как да реагирам. Да му се скарам ли, че е незаконно така да заплашва жената? Да го заплаша ли с полиция? В крайна сметка прецених, че за мен най-добре е да вляза в ателието и да чакам там, тъй като не исках да се забърквам в неща, които не касаят мен, а и исках да се изолирам от грозната сцена отвън доколкото това беше възможно.

Сядам вътре и наблюдавам през прозореца как този вече държи метла с дълга дървена дръжка в ръцете си и я прогонва.

Малко по-късно се прибирам вече с новия ключ в джоба си и виждам същата жена как си приказва някакви неща на площада един-два блока по-надолу.

Минава някакъв и ухилен до уши й казва с подигравателен тон и победоносен поглед:

- Милена, яж краставици!
- Аз ям само чай, хляб и вино.

Продължих си към вкъщи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите