|
Благодаря, колега!
Извадих голям късмет, че ми се падна да съм един от последните в група от 10 курсиста и явно на изпитващият вече му беше писнало да къса (а и – което беше по-важното – ми дойде редът чак към 13:30, та улиците бяха сравнително спокойни, още повече по това време на годината, когато народът плажува), та ме пусна по някакъв сравнително лесен маршрут, тъй като нямах нито стопове, нито кръгово, нито (където при продължаване направо за навлизане в пътя с предимство откъм Люлин 6 има да се пропускат първо пешеходци, после насрещнодвижещите се по пътя с предимство, после трамваи отпред и отдясно, и накрая, за капак, движещите се по пътя с предимство отдясно; и където на инструкторът му побеляваше косата и му се опъваха нервите докрай от ядосване всеки път, когато минавахме оттам ), нито , където в час пик можеш направо да станеш разноглед, докато преминеш...
Абе направо си ми го подари изпита, ама както и да е. Не че нямше ситуации де. Например на бул. Царица Йоана, където бях с предимство, малко преди Била-та не един, ами цели 2 автомобила ми го отнеха, ама просто намалих пред тях (преди да се намеси изпитващият, хе-хе ) и те се изнизаха преди мен.
Имах и една сериозна грешка, че на връщане към школата нещо се размечтах и , когато, движейки се в дясната лента (както е по правило) и трябвайки да продължа направо по Панчо Владигеров покрай Билата, се заблеях в трамвая отляво, мислейки си дали не трябва да му давам предимство (а то в този момент на мен ми светеше зелено, тоест на него тогава му е светел забраняващ сигнал – нещо, което изобщо не съобразих) и докато преминавах с останалите автомобили, неусетно се озовах насочил се в лентата за десен завой, обаче изпитващият натърти (разочарован), че продължаваме направо и аз – за ужас на хипотетичния колега зад мен, за който даже не погледнах в огледалата – в последния момент се отклоних наляво, "захапвайки" началото на двойната непрекъсната линия с дясната гума, за да вляза в лентата за направо (която е втората отдясно наляво в това положение). Както и една не чак толкова сериозна грешка, че баш в самия край, когато трябваше да отбия в една малка уличка до школата (т.е. да спра за престой), спрях без да подам правилният сигнал за отбиване вдясно, който е десен мигач (всъщност спрях без никакъв сигнал).
Имах и едно минаване на жълто, което беше полуинфарктна ситуация (добре че не се паникьосах и не натиснах спирачката, ами си продължих like a boss левия завой... Иначе щях да спра след стоп-линията на чорчик в кръстовището! )
Дадох няколко предимства на пешеходци, работих добре със скоростите, съединителя и газта, карах на ниски обороти и висока предавка (понеже така е по-икономично) спазвайки стриктно ограниченията на скоростта, озъртах се като шашав из огледалата и пътя, направих едно успоредно паркиране на заден ход в едно екстра-тясно паркомясто (с 3 маневри влизането и с 2 маневри излизането; даже накрая ме похвали, че съм се бил справил перфектно с това паркиране), поиграх си 1-2 пъти на кръстовищата с пръскалцето за стъклото и пуснах климатика, за да види, че мога да боравя с уредите по таблото и човекът прецени, че не му се занимава повече с мен.
И аз станах шофьор на стари години, бях на 28, подкарах курсовете единствено защото във всяка обява за работа изискваха шоф книжка, нито имах кола, нито пари, не съм вярвал, че някога ще мога да имам кола.
На "стари години" (аз какво да кажа, като съм на почти 37! ) без кола и пари, и без да вярваш, че някога ще можеш да имаш кола – обаче сега с лазерни фарове.
Инструкторът много се кефеше на курсисти - висшисти, щот по време на курса той беше по-умния ... на полигона се събирахме няколко коли, ние курсистите въртим из полигона на свръхбавна скорост, инструкторите се събрали на групичка и се хвалят един на друг колко са им зле курсистите - един от инструкторите показно крещеше из целия полигон към ученика си "доктореееееее, тъ ибъ в некадърника, доктореееее ... следваха графични описания как докторът е бил заченат .... страшно му беше кеф на това нискочело говедо да крещи на доктора пред публика
А, не, аз не съм имал такъв експириънс... В тази школа май всички са висшисти, или поне преподавателят на теорията и инструкторът са. Теорията беше суперсериозна и учителят беше голям печенега. Май инженер, не разбрах точно. Бил автомобилен състезател на младини, нещо в КАТ, после преподавател, камионджия в Белгия (където на местните плащали повече, лошите капиталисти), а сега преподавател и инструктор. От понеделник до четвъртък от 6 до 7:30 вечерта за около месец-два минах през целия материал и ми беше толкова увлекателно да му посещавам лекциите (не пропуснах нито една), че накрая не ми се приключваше ходенето там. Инструкторът – не по-малко готиняга. Нямаше скучно или неловко кормуване с него. И той висшист, ама не разбрах какво точно. Сега на 18-ти заминава на море.
Иначе не сме имали часове на полигон. Всички часове – на пътя, от 9 до 10:30 сутринта в мармалада. На полигона не се научавало нищо, ми обясни, обучението трябвало да се провежда в реални условия. Голям зор видя с мен, докато ме приучи да паркирам, без да му се налага да крещи "НЕЕЕЕ, НЕЕЕЕ, СПРИИИ!" (не хиперболизирам много ), обаче щом успя да издяла от чворесто дърво като мен шофьорче – значи трябва да е голям майстор.
Редактирано от Nuke Dukem на 13.08.20 22:15.
|
Re: Да се похваля... [re: DarkSide]
