|
В отговор на:
Ми не знам какво наричаш религиозен и какво светски морал - хич не е задължително те да се разминават.
мисля, че ги разграничих достатъчно ясно - религиозният е спуснат "отгоре", светският, или може би е по-правилно да кажа - "не-религиозният" е споразумение между хората в обществото, да речем "обществен договор", но това е сравнително по-новопонятие.
Иначе, източникът на първичният морал (ако мога така да го нарека), е чисто емпиричен. Просто хората, бидейки социални животни, още от зората на историята са установили, че общността оцелява по-добре, когато членовете и спазват определени правила.
В началото общностите са били достатъчно малки, и са били управлявани лесно от някои по-авторитетни членове на обществото (те са определяли и налагали моралните норми), после, с развитието на цивилизацията, общностите са се разраснали твърде много, станали по-трудни за управление, и се е наложило да бъде въведен някакъв по-могъщ "управител", в подкрепа на земния, и така са се установили монотеистичните религии. Е, те едва ли са въвеждани целенасочено, но в крайна сметка само тези общества са оцеляли. Това е било решение на организиционен проблем.
Другият проблем е, че обществото се развива, и идеите остаряват и се износват (включително организационните), и винаги адаптивността на една или друга идея е под изпитание.
За юдаизма и християнството - напр. юдаизма е по-труден за практикуване поради обрязването (което било сериозно препятствие пред приемането на вярата), също и кашера и въобще строгите ритуали по отношение на храната, може в наши дни това да не изглежда кой знай какво, но навемето тези две неща са били напълно достатъчни да спрат масовото разпространение на юдейската религия. А има и други пречки, всъщност, ти си по-добре запозната с теорията и на двете религии, а фактите в наши дни са красноречиви - колко са християните, и колко юдеите по всички земни кълбета?
|
Re: връзката между религиозност и образование [re: alisalisa]
