1. Вярата/невярата, не е рационален, а емоционален акт, и образованието няма кой знай каква връзка.
Съгласна с уговорката, че ако религиозността, вярата в бог/богове се възпитава в човек от малък - в семейната и заобикалящата го среда - вероятността той от дете да изгради силна емоционална потребност да вярва, наравно със силната емоционална потребност да бъде подобен на семейството си и общността си, с израстването образованието много трудно би му повлияло рационално да отхвърли вярата си. Но ако расте в смесена среда, би бил по-колебателен в емоциите си кому да вярва и тогава целенасочено би търсил отговори на двоуменията си в образованието. Което пък твърде оскъдно откъм доказателства за съществуването на бог.
2. Вярващите/религиозните хора, се подчиняват на извън-човешка сила.
Чакай сега, има или няма извънчовешка сила? Ако си вярваща, има и вярваш, че й се подчиняваш. Ако не си, твърдението ти е абсурдно.
Отделно, не "извънчовешката сила" спуска от небитието морално-етичния кодекс.
Вярващите в определена сила го съставят "под божествена диктовка" на въпросната сила. Затова, за вярващите християни кодексът е един, за вярващите хиндуисти друг, за вярващите ацтеки - трети.
|