|
В отговор на:
Мда, "вярвам, че има там някъде една всемогъща висша сила, която ни управлява" - ма какъв е твоят морал, човече, какви правила на поведение следваш, защо точно такива, а не онакива, от кого си ги възприел? Вярата в някаква висша сила сама по себе си е недостатъчна, за да ти създаде убеждението, че си морален и имаш добри ценности.
В случая изпадаш в несъществени подробности :)
Моята теза би могла да се обобщи по следния начин:
1. Вярата/невярата, не е рационален, а емоционален акт, и образованието няма кой знай каква връзка.
2. Вярващите/религиозните хора, се подчиняват на извън-човешка сила. Какъвто и да е изповядваният морал, те са много по-склонни да следват правилата му, защото "небесното ченге" не мож го излъга (то е навсякъде), докато човешкото - можеш, щото е само там, където е. С уговорката, че понятието "по-морален", с цялата си относителност, би следвало да се разглежда не като общо за съответните групи (напр. - атеистите са такива - религиозните - онакива), а по онтошение на всеки отделен човек - дали би бил по-морален като вярващ, или като атеист. И тук нещата са специфични, защото има хора, които са морални поради осъзнатост (при нях няма значиние дали са вярващи или не), и други, които са морални поради страх от наказание. за тези - вторите, религиозността би повлияла в посока "в по-голяма степен спазващ правила", защото, както казах по-горе - от небесното ченге няма измъкване.
А вече добър/лош морал е доста относително понятие, но според мен все пак са се наложили едни общи правила, които могат да се резюмират като "не прави това, което не искаш да ти направят на теб" и "зачитай чуждата /частната собственост". Ако някой се сеща за друго - да допълва :)
|
Re: връзката между религиозност и образование [re: alisalisa]
