Вяра и религиозност не се припокриват.
Религиозността предполага самоопределяне като принадлежащ към конкретна религия или религиозна деноминация. Във всяка религия или религиозно-философско учение /като дзен-будизма, например/, дефинирането и изповядването на определени морално-етични норми е основополагащо. Не съществува религия без морално-етичен кодекс, да го наречем. Дори и най-примитивните /от наша гледна точка/ религии се самодефинират чрез възприемане на определени правила и забрани. Които ние най-общо наричаме "морал". Спазвайки ги или поне приемайки ги за правилни, човек удовлетворява личната си потребност от принадлежност към определена общност. А различията между морално-етичните кодекси, дори и да са минимални и несъществени, разграничават тази общност от останалите.
Когато някой заяви "аз съм християнин/мюсюлманин/юдаист/будист/хиндуист...", автоматично приемаме, че той е припознал като най-добър за себе си и следва съответния морално-етичен кодекс на посочената религия - Библията, Тората, Корана и т.н. При будистите, например, възгледите за Бог са доста неясни /Буда е просветлен, не божество/, но учението носи всички белези на религия именно заради морално-етичния кодекс, който последователите приемат да следват.
Да си вярваш, най-общо казано, означава, да приемаш, че съществува някаква по-висша и по-могъща сила/воля/справедливост от човешката.
Мда, "вярвам, че има там някъде една всемогъща висша сила, която ни управлява" - ма какъв е твоят морал, човече, какви правила на поведение следваш, защо точно такива, а не онакива, от кого си ги възприел? Вярата в някаква висша сила сама по себе си е недостатъчна, за да ти създаде убеждението, че си морален и имаш добри ценности.
|