|
Олеле! Някой лъготил, та се забравил.
Половината (50%) българи смятат, че трябва да вярваш в Бог, "за да си морален и да имаш добри ценности". Това не само е увеличение на тази група със 17 процентни пункта спрямо 2002 г., когато така са смятали 33%. Промяната за едно поколение е по-голяма дори спрямо страни като Русия и Полша, където църквата се радва на голяма подкрепа от държавата.
Българите 50% религиозни, поляците 36% - само тази картинка като видя и ми е ясно, че стъкмистиката смукана от пръсти.
1. Била съм в Полша и много по полските църкви по празници и неделни литургии, била съм и по българските. Откъм религиозност на населението разликата е в пъти повече в полза на поляците.
2. Имам претенцията през живота си да съм познавала по-голям брой религиозни хора, отколкото средностатистическия българин. Дори и при това положение, тези, които наистина обвързват вярата в Бог със собствения си морал и ценностна система - тоест, информирано и отговорно се придържат към моралната етика на конкретна религия, са не повече от 25% от всичките ми познати, дори и толкова нямат.
3. Средностатистическият българин е или атеист, или общо и мъгляво вярва, че има там някаква висша божествена сила, без да я обвързва с определена религия, тоест, с конкретно дефинирани морални ценности и корективи, каквато е основната функция на всяка религия, или е "битов християнин", по определението на един клубар. Битовото християнство се изразява в ритуалничене по празници без особено религиозно обвързване и задълбаване в дебрите на християнските морално-етични ценности.
Значи, не останаха и 25% от всичките ми познати, които наистина схващат смисъла на дефиницията трябва да вярваш в Бог, "за да си морален и да имаш добри ценности. По-скоро клонят към 10% - и то, при положение, че познавам повече наистина религиозни хора от ... съседа си, например.
Редактирано от alisalisa на 29.07.20 16:12.
|
Re: връзката между религиозност и образование [re: lsrael Thornstein]
