не се ограничават, напротив.
надеждата, упованието в Бога - в това е смисълът, щом се заиграваш с християнското богословие.

Надеждата (в случая с болния, който наистина иска да оздравее) е, че ще започне да живее по правилен начин, така че да бъде здрав.

това е в частност, освен това, кой е правилният начин на живот и според кого?
трябва ти морално-етичен коректив да ти сочи правилният начин на живот.
и ако това ще е християнството, то неизбежно стигаш до надеждата като упование в Бога, че е избрал най-правилния начин да преминеш през изпитанието на болестта, ако се отпуснеш и Му вярваш, че те обича. Най-доброто за тебе да преминеш изпитанието може и да е това да умреш - но в душевен покой. "Наистина иска да оздравее" е желание, страст, страх. Повдигането на съзнанието на по-високо ниво, на което проблемът ще престане да бъде проблем е да се откаже от собствените си желания и да се остави в ръцете на Бог. Тоест, да приеме Бъдещето си, каквото и да е то.

От кото не следва, че човекът трябва да изгуби надежда за оздравяване и да не се грижи за организма си, а че не трябва да се вкопчва в мисълта да оздравее на всяка цена - и да се предаде на Надеждата, че Бог е избрал най-доброто за него, каквото и да е то, дори страдание и смърт. Като знае, че смъртта е само тленна, защото душата му е безсмъртна.

Пък правилният начин на живот ще му се разкрие отпосле. В началото е приемането. Иначе няма правилно.