|
Тема |
Айнщайн: [re: Luchezara] |
|
Автор |
Vitalite (флуидна) |
|
Публикувано | 11.07.20 14:52 |
|
|
Нито един проблем не може да бъде решен със същото ниво на съзнание, с което е бил създаден.
"Надеждата", която коментираме тук е резултат от нивото на съзнание, което е създало проблема.
"Божествена комедия" изучавахме в пети клас. Преди или след Бокачо - не помня вече.
На попрището жизнено в средата
намерих се в лес тъмен по зла чест,
че правий път сбъркал бях в мрачината.
Лесът символизира (само)заблудите, в които се оплита човек и които не му дават възможност да преодолее страстите и пороците си, за да стъпи на пътя към щастието и свободата. Човекът, желаещ да върви по правия път се нуждае от истинно намерение и проява на волята си, за да справи в тежки ситуации - не от надежда. Надеждата оставяме на поетите.
Ти, ако държиш - дръж се здраво за надеждата - никой не може да ти я отнеме.
Що се отнася до душата - моето убеждение е, че съществува само съзнание, което има различни проявления. И в сърцевината си, това съзнание е неразрушимо. Тоест - Адът не ме плаши. И не защото по думите на Сартр - "Адът - това са другите" или пък, че раят и адът са тук на Земята, а защото ми е пределно ясно, че адът и раят се раждат в главите на хората.
|
| |
|
|
|