|
още колко е допустимо, за да не стане прекалено голям толеранса да допустимата грешка
На мен така формулиран този върос ми звучи неясно, мъгляво, многозначно и прочее, ама нейсе... имам си предположение какво питаш:-)
Няма правила за мен в тази работа. Дори някой да се кълне, че си има принцип, винаги допуска изключения и то многократно. Зависи от ситуацията, от човека/човеците отсреща, от моето в момента състояние и прочее, и прочее...
Аз, например, не съм от много търпеливите, даващата многократно шансове и все пак има изключения и то нееднократни към един или повече хора...
Ето, на децата си мога многократно да простя и да дам шанс и повечето родители са така. Няма как и да е иначе. Приказки от една нощ са тези, в които се разказва как, като веднъж си казал и предупредил детето си и край, повече компромиси не правиш. Всеки, който има деца знае, колко много пъти се налага да правиш компромис за едно и също нещо, докато детето ти го усвои, ако изобщо е склонно да го направи и прочее...
Прощаваш, разтягаш толеранса до безкрай, правиш компромис и с любимия... Да, ама не и с всичко. Можеш, например, да му простиш, че не си оправя леглото редовно или не измива чиниите винаги (не ги подрежда в миялната и не я пуска), условно казано. Но едва ли ще му простиш, ако се напие и те набие дори и веднъж, нали. Освен, ако нямаш някаква мазохистична деформация, де... Подобно е и положението с възрастните вече родители, докато бяха живи - прощаваш всичко и се мъчиш да балансираш до последно.
В работата прощавам до 2 пъти. На третия няма прошка, отива си. Там и да искам, не мога да си позволя по-голям "толеранс" от търпение. Но съм виждала случаи, при които хора са били шкартирани още при първия пропуск. Щото, примерно се отнася до проява на ключова, възлова компетентност или способност.
На тази възраст вече може да се каже, че имам добре работещ усет и интуиция, на кого доколко мога да имам доверие. Той, разбира се не е 100% безпогрешен, но е сравнително добре смазан механизъм и все по-рядко ме подвежда и ме предпазва от бъдещи усложнения.
Когато от обстоятелствата съм принудена да направя компромис и да се осланям на човек, за който усета ми подсказва, че ще направя грешка, няма как, поемам риска като гледам да взема предварително всякакви предпазни мерки при евентуален гаф. И ако се окаже, че не съм могла да го избегна, намирам начин да прекратя досег с подобен човек в бъдеще.
В много от случаите имам избор за досег с хора, с които ако искам, мога да задълбоча отношенията си, а ако искам, мога да ги пресека в началото и ако преценя, че нямам полза от подобни отношения (става въпрос за всякакъв тип отношения - приятелски, емоционални, за забавление, професионални) нямам никакви скрупули да ги пресека от раз.
Обаче, забелязвам и друго точно противоположно отношение. Понякога срещам екземпляри, които по една или друга причина са ми неприятни, дори отблъскващи, обаче и с нещо безкрайно привлекателни и интересни. Е, тогава любопитството ми към подобни типажи е толкова голямо, че мога да пренебрегна всякакви намеци на интуицията и да потърпя с изследователска цел подобни екземпляри. Още изкушава любопитството ми една такава амбивалентност:-))
Е, какво да кажем, принципите тук се разбиват на пух и прах
Редактирано от MilaO6 на 27.06.20 18:44.
|
Re: допускане [re: holi_day]
