|
В отговор на:
Създай образа на жената за теб, а не конфекцията а ла "десетте жени, които населяват мъжките сънища".
Ами извинявай, обаче ето това е бъг в психиката. Аз ти описвам по възможно най-точен и всеобхватен, даже поетичен, начин как изглежда образът на "жената за мен", а ти ми отвръщаш, че трябва да си създам образа на "жената за мен", а не да създавам конфекция а ла бла-бла. Ами нали го създадох този образ?! Какво не разбираш?! Черното си е черно, а бялото си е бяло, червеното пък си е червено. Не е червено черното и не е черно бялото. Не мога да разбера защо понякога има хора, на които отговаряш максимално точно и ясно, и те пак ти казват, че някъде си сгрешил. Ами не съм – това е образът.
В отговор на:
Да де, ама къде в желанията ти присъства желанието жената, която желаеш теб да желае, а не твоите външност, акъл, умения, пари?
Тук предполагам си имала предвид къде в желанията ми присъстват желанията на жената, която желая, да ме желае. Липсва ти предлогът. Та да се уточним – външността, акълът, уменията и парите са средство за достигане до женското сърце, тоест те не са обект на желание, а само начин за достигането на този обект. И изобщо не ми казвай, че това не е вярно, защото ще те заведа до един пълен несретник в ц-ра на София и ако ми кажеш, че го харесваш – ами взимай си го.
Иначе да – много ясно, че желая да ме желае и да удовлетворявам желанията на жената, която желая да ме желае. Щом желая да ме желае, значи желая да удовлетворявам нейните желания – иначе тя нямаше да желае мен, а някой друг, за който вярва и е сигурна, че може да удовлетвори тези нейни желания. Който удовлетворява желанията на жената, която желае (включително и да го желае), той задоволява нейните желания, което е самозахранващ се процес:
1. желаеш
2. удовлетворяваш желанията на жената, която желаеш
3. тя те пожелава, защото удовлетворяваш нейните желания
4. връщаш се в 2.
И така, докато не пожелаеш някоя друга (или не дай боже, докато не ви раздели някакво трагично събитие), което е грях (а и престъпление в някои страни, ако започнеш да консумираш тези желания) и най-често, или поне в моя случай, завършва с така нареченото сядане на два стола, т.е. "нито едната, нито другата". Доколкото ми е известно, този цикъл е същият и за жените.
С други думи желанието е необходимо, но не достатъчно условие. Необходимо е също така и да имаш способността да удовлетвориш желанията на твоя сексуален/брачен, етц. партньор.
И така, да повторим в заключение – образът съм си го създал. Описан е максимално ясно и подробно в стихотворенийцето. Проблемът не е, че не ми е ясен образът, а че няма с какво да го превърна в реалност, т.е. да спечеля жената, която ме е вдъхновила да й напиша това (не Деерн, за неразбралите). Казано иначе – в т.2 е ключът от бараката. Всеки може да желае, но не всеки може да удовлетворява/сбъдва желания.
|
Re: Мистър Психо [re: Vitalite]
