Нюк, опиши желаната за себе жена.
Ами как да ти я опиша, когато нейната самоличност, която и да е тя, след като не намери нищо привлекателно в мен, неизменно се мени през няколко години. Преди беше онова красиво момиче, с което се запознах на сватбата на братовчед ми, после беше онази бивша съученичка с къдравата коса, сега е една друга бивша съученичка, която е с година-две по-млада от мен...
След като и нея нямам с какво да спечеля, – нито с външност, нито с акъл, нито с умения, нито с пари – в близкото бъдеще може би ще е някоя друга. И така – роб до гроб на собствените си страсти и некадърността ми да ги задоволя.
Какво значение имат моите желания, след като не са взаимни?! Желаната за мен жена с нищо не се отличава от желаната от всички останали от мъжки пол – желана. Качествата, които харесвам, са напълно тривиални, банални и изтъркани като бедняшка куртка – умна, интелигентна, разумна, красива, сексапилна, способна, вярна, обичаща, силна, здрава, u name it. Колкото повече, толкова повече. Ей такава – мека, гладка, пищна, деликатна и т.н.... Каквото съм написал в по-долу – по-точно от това няма как да опиша "желаната за себе си" жена.
Проблемът не е че не знам каква жена желая, а че нямам абсолютно нищо, с което да я спечеля.
|