|
Е нищо не пречи да постнете - ама само ако искате. Насила хубост не става
Тя веднъж показа една снимка на само част от себе си, но беше повече от достатъчно, за да ме вдъхнови да напиша първите 3 куплета на това стихотворение (което е колаж от всичките ми "произведения" , които съм съчинявал досега):
Красавица в морето
Отдалеч изглежда нежна и ефирна като кошута...
Красотата й – деликатна, ненадмината, прочута...
Кожата й – кадифена, възхитителна, прекрасна...
Осанката й – величествена, грандиозна и изящна...
Косата й – въздушна, лека, мека и безплътна...
Тихо, нежно разпилява се от вятъра попътен...
Устните й – крехки, сочни като ароматна дюля...
А ръцете нейни фини решително боравят с руля...
Умът й – бърз, като бръснач подострен, сериозен...
Погледът й – проницателен, изтънчен, грациозен...
Това е тя, красавицата – елегантна и красива...
Като от приказките – фантастична самодива!
Когато срещнеш блясъка на нейните магически очи,
тогава всичко в теб започва да пламти, гори, бумти!
Разкошна гледка тя е, хипнотизиращо великолепна,
не само хубава, пленителна, но и достолепна!
Дори да не е първата, която някога си ти сънувал...
Въпреки това – колко много ти за нея би лудувал!
Далеч пред теб сега е тази очарователна любов,
а само как би обичал да чуеш мелодичния й зов!
Когато научаваш всяка интересна нейна мисъл,
в душата си изпълваш се с дълбок житейски смисъл!
Това е нещото, за което тайничко мечтаеш –
от всеобхватния й ум някога всичко да узнаеш...
Ако можеше океанът световен да преплуваш
само за безценната възможност да я целуваш,
ни за миг единствен поколебал не би се ти,
защото ключ към рая тя в недрата си държи!
Пра'й сметка за каква мацка става дума.
Редактирано от Nuke Dukem на 25.06.20 05:59.
|
Re: Деернчето... [re: osvoboden pich]
