Нито пък имам вина за стигмата, която тегнеше доскоро над децата на разведени родители и продължава да тегне.


Аз твърдя, че няма такава стигма - от твоя пост научавам, че имало такава. Казвам, че не съм се сблъсквала в моя живот с подобно виждане.

Защото си млада, ако си се развела, то е през последните 10-тина години. За моето поколение, родено през 60-те и следващите, разводът вече не беше ужасно решение и повод за одумване - хората, особено жените, станаха по-самостоятелни и по-взискателни към брачните си отношения. Много по-малко склонни да търпят мъж, с когото отношенията вече са деструктивни и непоправимо прецакани уж в името на децата и особено заради това как ще ги одумват хората, ако от статуквото си на омъжени жени със семейство, ехееее, "изпаднат" до статуквото на "парясници". Парясница е архаизъм, който от десетилетия се употребява само в обиден контекст.

През 60-те и 70-те, когато бях дете, масовката, особено семейни жени, гледаше на развода и на разведените като на някаква срамна болест, едва ли не. Съм наблюдавала, че най-негативна позиция заемат тези, които на всяка цена са се вкопчили в семейното си статукво. Сега това поколение вече е много възрастно, а някои, на които собствените деца и внуци се изпоразведоха, омекнаха и си попреразгледаха възгледите. Или поне не ги развяват, както преди на мегдана. Защото обществото се промени и започна като чели повече да обръща внимание и да цени личните качества на отделния човек, вместо прибързано да му лепи етикети - за да си защити статуквото.

Такива с ограниченото мислене на Вида са пълен архаизъм и затова предизвикват изненада, дори неприязън. Аз от десетилетия не съм попадала на такива.