в отношенията.
Аз, както е известно на някои, съм крива, кисела и агресивна в по-голяма част от времето си и дъртизмът никак не омекотява тия черти. Обаче, понеже бачкам в мултикултурна среда, си давам сметка, че туй не е само характер. Туй е и резултат от националната ми принадлежност и манталитет. Изглежда, че отгоре на острия ми характер, аз съм научена да съм крива, остра и агресивна, щото туй се е толерирало в обществото, където съм расла. В сегашната ми работа ми се налага грижливо да крия кривунделщината си, щото никой няма да ме изтърпи и секунда. Ама съм твърде дърта да се променям по същество.
И си мисля. Какво, ако растеш в среда, която не ти позволява да се оформиш като кисел кривундел? Сигурно ставаш нещо друго
Ето, влизам и излизам от срещи тия дни и забелязвам колко са меки скандинавците например. Потъваш в тях кат в памук, без съпротива. Обаче, не съм вчерашна, да си въобразявам, че понеже им е меко поведението, са безхарактерни или нещо. Просто са меки като поведение.
Много по-приятно е да контактуваш с меки хора, само дето се чувстваш едно непривично да не можеш да изпсуваш и да удариш с чепика по масата
|