Много често способностите оценка на ситуацията и съответно за адекватен избор, са силно разстроени поради усвоен поведенчески модел за оцеляване в детството.

Напълно съгласен.

Едно дете, което е било малтретирано, игнорирано, или дори обичано и отгледано с грижи, но принуждавано да подтиска автентичните си пориви и емоциите си, се научава да живее в постоянен стрес, подтискайки, отричайки и отхвърляйки себе си, и това става базисна характеристика на съществото му. Разбира се, степените на увреждане на психиката са различни, и от там и възможнастите за превъзмогване на това състояние.

Като цяло съм съгласен, но няма неизлечима психична травма... Но трябва желание, готовност да се изправиш пред болезненият и труден път. Не е лесно, но не е и невъзможно.

Да, светът е такъв, хората са такива, че безпорно е много важно за едно дете да избере правилно къде да се роди, с какви гени, в какво семейство, от коя раса да бъде, на кой континент. Всички тези неща са много по-важни предпоставки за един качествен живот, от усилията, които ще положи после, за да преодолее някое неблагоприятно обстоятелство.

Ние не знаем с абсолютна сигурност дали избираме къде да се родим, с какви гени и в какво семейство. Ние дори твърде често не познаваме истинския Аз. Не знаем кои сме и се лутаме. Всъщност това, което знаем, че сме тук и на тази земя с готов пакет от семейство, гени и т.н. наследствени неща... и оттук нататък който както се оправи или не...
Аз самият съм отнесъл немалко подигравки и тормоз в училище, като различен... Просто децата са такива и често са склонни на жестокости към различните, но не се оплаквам - по онова време отвръщах както можех и някак (нямам идея как точно) - не се превърнах в жертва. Тогава се учех в движение как да отвръщам на агресията с агресия - това естествено е напълно погрешно - ама сега го разбирам. Бяхме на големи тумби дечурлига и имах (за щастие) здраво семейство и добри приятели... с някои от които поддържаме връзка и до днес.

И, честно казано, тези теории за "избора" и за "ролите", които са толкова популярни напоследък, въпреки че разбирам добре рационалното зърно в тях,
ги виждам по-скоро като поредното оправдание на хората, които са родени в по-благоприятни условия, да си затварят очите за страданието на тези, които са изтеглили късата клечка.

За "избора" пак споменавам, че има жертви, които години наред търпят насилниците си и същевременно имат варианти да не го правят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите