|
В отговор на:
Осъзнаването на дадено неосъзнато поведение често е дълъг и болезнен процес - но човек сам трябва да реши какво иска.
Много често способностите оценка на ситуацията и съответно за адекватен избор, са силно разстроени поради усвоен поведенчески модел за оцеляване в детството.
Едно дете, което е било малтретирано, игнорирано, или дори обичано и отгледано с грижи, но принуждавано да подтиска автентичните си пориви и емоциите си,
се научава да живее в постоянен стрес, подтискайки, отричайки и отхвърляйки себе си, и това става базисна характеристика на съществото му. Разбира се, степените на увреждане на психиката са различни, и от там и възможнастите за превъзмогване на това състояние.
За добро или за лошо, човешкото бебе се ражда с неизграден мозък, и е изключително важно какви грижи се полагат за него, още от първия ден от живота му. Не само за изграждане на психичното здраве, а дори и чисто физиологично, ако например едно бебе прекара първата половина от живота си в пълен мрак, то ще остане сляпо и никога няма да прогледне, защото мозъкът му няма да е изградил връзка с очите, поради липса на визуални стимули. Дотолкова фатални и необратими са влиянията на средата в този период.
Да, светът е такъв, хората са такива, че безпорно е много важно за едно дете да избере правилно къде да се роди, с какви гени, в какво семейство, от коя раса да бъде, на кой континент. Всички тези неща са много по-важни предпоставки за един качествен живот, от усилията, които ще положи после, за да преодолее някое неблагоприятно обстоятелство.
И, честно казано, тези теории за "избора" и за "ролите", които са толкова популярни напоследък, въпреки че разбирам добре рационалното зърно в тях,
ги виждам по-скоро като поредното оправдание на хората, които са родени в по-благоприятни условия, да си затварят очите за страданието на тези, които са изтеглили късата клечка.
Редактирано от aiumi на 06.06.20 13:02.
|
Re: Ще ми се [re: osvoboden pich]
