Става дума за негативните, често направо агресивни реакции на някои хора на красивото, на позитивното. ЗАЩО, да му се не види, хубавото и доброто ги дразни?

Много общи приказки са това. Някакви хора ставали агресивни, защото хубавото и доброто ги дразнело. Може пък да не ви съвпадат разбиранията за хубаво и добро. Ти дразниш ли се от техните разбирания?

Как да общувам с такива хора, когато ми се налага?

Вероятно, първо като се постараеш да разбереш какво искат те, каква е тяхната гледна точка по въпросите, заради които се налага да общуваш с тях.

Винаги съм добронамерена и говоря възпитано и с уважение, такива това ги докарва до бяс.

Няма как спокойната и уважителна интонация да докарва когото и да било до бяс. Значи реагират на смисъла на думите, които изговаряш. Какво казваш обикновено е по-важно от това как го казваш. Когато не крещиш, де, ама определено не споменаваш крясъци, значи...?

Замисляла ли си се понякога, че за всяко нещо си има време и няма смисъл да се избухва в сълзи, ако непременно искаш да наложиш на друг нещо "позитивно и добро", а той се дърпа и избухва? Да си направиш труда да погледнеш нещата през очите на другия, дори и картинката да не ти харесва и да отложиш, да изчакаш момента, в който може полекичка и в негов интерес да направиш предложение или да го подработиш така, щото сам да се заинтересува от твоето, е по-печеливша тактика от това да го агитираш на момента "възпитано и с уважение". Е, има и хептен криви хора, ни се водят, ни се карат и са контра на всичко ей тъй, от проклетия. Тогава се отказваш от планове, зависещи от тяхното съгласие и си съставяш други. Иначе - рев.