Снощи, жената и балдъзата. Първо, що съм и казал да мине по околомръстното, пък тя май се качила на магистрала от която немож се откачи, и виновен съм аз.
И аз съм правил тази грешка, но кой да обвиня, решавам че съм смотан, и въпросът е решен.

И как трябвало тва да направя, онова, пък аз нищо не съм правил, и то бавно нищо не правя. Бе те бетер циганите жените, бетер кучетата,- две, и вече са глутница.

Проблемът е, че съм решил че всички са по прости от мен, и като почне да ми се дава акъл, и не ми се навързва в светогледа.