|
Внимавайте с какво се занимавате
на мен ми е интересно как и дали преподават историята на своите последователи
това е основателят на тази терапия в сайта на дружеството им
но почти няма къде да се прочете продължението
не само е съден, а и осъден на 6 години и 6 месеца затвор, но не ги излежава, а избягва в щвейцария и до смъртта си е там
„Яжте, тази риба не е пенис“: историята на Уолдо Бернаскони, „гуру на анорексия“
Въпросът, който възниква, след като се свържете с героите на тази история, е: как е възможно те да не са ги спрели преди?
От Ирен Грациози
23 февруари 2017 г., 10:06 ч Facebook кикотене щракване
ИЛЮСТРАЦИЯ ОТ ЯРА ДЕ ФРЕЙТАС.
Бележка на автора: имената на жертвите са измислени, за да се защити тяхната поверителност. Съществителното „пациент“, като се има предвид, че фактите се въртят най-вече около пациентите от женски пол, ще бъде отказано в женската. Голяма част от материалите, използвани за реконструкция на фактите, идват от архива на журналиста Виторио Малагути и от причините за присъдата на първата инстанция.
Структурата, в която се помещаваше клиниката за хранителни разстройства, основана от Уолдо Бернаскони, все още е кацнала на хълмистия район в покрайнините на Лугано, в махала Бреганзона. Това е анонимен на вид дворец с розови и индигови райета и на пръв поглед не изглежда изоставен. Картината по външните стени на сградата все още е непокътната. От стъклената врата се вижда вътрешността на залата, рецепцията и серия носилки и медицински инструменти, които сякаш са изпуснати в точния момент, когато структурата спря да действа. Името на клиниката се откроява над входната врата: sanaVita.
В историята на SanaVita и нейния основател психичните разстройства, емоционалната крехкост и сексуалното и психологическото насилие се преплитат, за да сплитат сюжета на една история, която е толкова ангажираща, колкото и драматична. В идеално измерение, в страна, подготвена да се изправи срещу психичните заболявания и да мисли за психологическата професия с достойнството, което заслужава, главните герои на тази история не биха били жертви. Защото въпросът, който възниква, след като се свържете с героите на тази история, е: как е възможно те да не са ги спрели по-рано?
Но да продължим по реда: Уолдо Бернаскони, основател на SanaVita, е роден в Лугано през 1945 г. Това е една от малкото безспорни данни, които могат да бъдат събрани за него от биографията на неговия сайт . За останалото, както беше показано по време на дългия процес, който го видя обвинен в престъпно сдружение с цел измама (обвинение, от което по-късно е оправдан на първа инстанция), злоупотреба с професията (обвинение след това е предписано ) и сексуално насилие, животът на Бернаскони е обгърнат в око на фалшиви образователни квалификации и отличия научни награди, присъдени му от институции, които пресата на Тичино нарече „лишена от официално признание в Европейския съюз“.
И все пак благодарение на тези отличия, през 1989 г. Бернаскони успява да влезе в регистъра на психолозите на Тоскана: в Италия, като алтернатива на степента по медицина или психология, записване в регистъра (при първото прилагане на закона) той може да поиска да докаже, че е работил най-малко три години в психологическата област, получавайки изключителни научни и академични резултати. Сред различните документи, представени от Бернаскони, за да се възползват от тази клауза, има този на учебния период в университета Ла Джола, структура на букалет, никога не призната от кантона Тичино, чието име припомня седалището на престижния Калифорнийски университет (разположен в Ла Джола, Сан Диего). В долната част на официалния документ четем подписа на "великия канцлер на университета" Росарио Карпинтери, градинар и фактум на Уолдо Бернаскони.
Около две десетилетия по-късно, след разследване, идва Бернаскони заличава се от професионалния регистър.
Първият път, когато името му се свързва с епизоди на сексуално насилие, обаче е на границата на хилядолетието. По време на моето изследване попаднах на блог от 2007 г. Един от публикациите се отнася до новинарско събитие в кантона Тичино от края на деветдесетте години, когато по време на съдебен процес за сексуално насилие над непълнолетни, баща се опитва да легитимира кръвосмешението с психологически теории на Уолдо Бернаскони. Всъщност мъжът е следвал курс, проведен от Бернаскони в неговото училище, Западна Дойче Академия със седалище в Масаньо - също непризнат от властите на Тичино, както се съобщава от прегледа в пресата, датиращ от онези години.
Благодарение на помощта на журналиста Виторио Малагути , който пръв разказа фактите, които се случиха в SanaVita, попаднах във владение на разпити, датиращи от онези години. В документите мъжът, който е имал отношения с най-голямата си дъщеря около пет години, разказва уроците с Бернаскони: взаимната мастурбация, отминала като бионергетични масажи в ерогенни зони, беше на дневен ред. Мъжът твърди, че е направил услуга на дъщеря си, отключил я е и е допринесъл за неговото сексуално освобождение и физическо разрушаване благодарение на разтварянето на органичната енергия на всички човешки същества, както е научено от Бернаскони. Последният, когато е попитан за изявленията на мъжа, уточнява посредствеността на ученика и отрича да е мастурбирал учениците си.
Но не за тези епизоди през 2016 г. Уолдо Бернаскони - междувременно свързан в летописите с прякора „ анорексия гуру “ - ще бъде считан за окончателно виновен от съда за касация на сексуалното насилие, утежнен срещу четирима от неговите пациенти, насилието извършено в името от предполагаемия му терапевтичен протокол.
ТАБЕЛА, ОБОЗНАЧАВАЩА СТАРЧЕСКИ ДОМ НА SANAVITA, В БРЕГАНЗОНА. ВСИЧКИ СНИМКИ ОТ АВТОРА.
SanaVita е вторият опит на Бернаскони да създаде клиника за хранително разстройство. Първият експеримент се казва Chrysalis и се намира в подножието на езерото Лугано, в Моркот . Тази първа структура е краткотрайна. Всъщност, за разлика от това, което беше обявено от неговия основател, то не отговаря на минималните изисквания, за да бъде считано за клиника, и е затворено - съобщава тогавашното издание на Ticino - „с цел защита на здравето и личността на потенциалните пациенти“. Ето как, малко по-късно се появява sanaVita, отново в Тичино, който веднага се разграничи от Chrysalis, като признава природата си като kurhaus , старчески дом с ниско „здравословно съдържание“.
SanaVita е последният етап от процеса на скимиране и подбор на потенциални пациенти, който започва с първи телефонен или виртуален контакт на форума на Chrysalis . Последното се управлява от Пиеро Билари, близък сътрудник на Бернаскони, който, въпреки че никога не е получил степен (както става ясно от процедурните документи), се представя за кандидат-кандидатите за лекар, съветник, социолог и терапевт.
В офисите на Crisalide, базиран в Комо, има безплатен номер, който предоставя информация за всякакви терапии и структури, предназначени за лечение на хранителни разстройства. Има и сайтът на форума Crisalide, чрез който е възможно да се свържете с операторите на sanaVita. Днес няма следа от уебсайта. Само няколко форума преди повече от десет години могат да бъдат възстановени, където потребителите искат безпристрастна информация за Бернаскони, обикновено получават отрицателни отговори.
Свидетелствата на бившите пациенти, независимо от опита с Бернаскони и сътрудници, са доста поразителни. В основанията на първоинстанционното изречение четем, че повечето от момичетата, съставили гражданската партия, си спомнят, че са били изненадани от качеството на първия контакт с операторите на безплатни номера. За първи път след години на принудително хранене и психотропни лекарства се оказва, че разговарят с хора, които очевидно разбират настроението и болестта им, без да ги смятат за само превъплъщения на психиатрична диагноза.
Огромното количество хора, които се свързват с безплатния номер в онези години, се обяснява лесно: не е рядкост да се намери Билари, придружен от някой бивш пациент или свидетелство (пример, посочен в причините за присъдата, е Роберта Капуа, Мис Италия 1986), който рекламира клиниката по време на много популярни предавания, като Доменика В или Шоуто на Маурицио Костанцо . Повечето от роднините на пациентите съобщават, че са научили за лечението на Бернаскони благодарение на изявите на Билари по телевизията.
Това, което не е ясно обаче, е колко силен е стремежът на операторите да признаят SaluteVita. Някои бивши пациенти и членове на семейството по време на фазата на разследване, проведено от премиера на Комо Мариано Фада, припомнят, че не са получили информация за гамата от алтернативни хоспитализационни центрове в Италия; други твърдят, че са получили цялостна картина на различните налични опции.
Според Галия Новачова, сътрудник на Бернаскони до година преди откриването на разследването на sanaVita, задачата на операторите на Chrysalis е да изберат момичета от заможни родители за клиниката на Уолдо и да се опитат да накарат останалите да намерят парите за хоспитализацията: „Освен това трябваше да убедим пациентите, които имат къща, да я продадат, за да платят таксите на sanaVita“, каза той в съдебната зала. "Не трябваше да губим време с хора, които нямат пари да отидат. Трябваше да обясним, че те могат да поискат от ASL ​​да възстанови таксата."
Престоят в sanaVita е източване. Фактурата от декември 2003 г., адресирана до родителите на пациент и впоследствие доставена от самите родители на Виторио Малагути, свидетелства за това. Дневната такса е 450 швейцарски франка за месечно общо 13 950 франка, около 13 000 евро. Към тази сума се добавят "външни специализирани услуги", "лекарства, изключени от" протокола на Chrysalis "", и телефонни разходи.
Италианската национална здравна служба възстановява лечението във високо специализирани клиники в чужбина, ако на националната територия не се предлагат подобни възможности. Благодарение на тази процедура, според прокуратурата на Комо, през онези години „приходи от не по-малко от 12 860 000 евро [...] са били конфискувани за около половината от активите на Бернаскони“, а за другата половина , разделен между обвиняемите сътрудници.
За да разберем по-добре причината за неосъждането на престъпна асоциация с цел измама, може да помогне да си спомним, че говорим за събития, състояли се преди почти двадесет години, период, в който Италия е напълно неподготвена да се сблъска с хранителни разстройства и клиники, които позволяват стабилен престой и специфична терапия, могат да бъдат преброени на пръстите на едната ръка. Тази ситуация предизвиква отчаяния както момичетата, така и членовете на техните семейства. Много от тях по време на фазата на разследване съобщават, че срещата с Бернаскони първоначално изглежда чудо: малцина се чудят на фигурата на лекаря , а тези, които го правят, решават да не изследват по-нататък. Освен това, ако терапевтичният протокол има положителен ефект върху дъщерите, колко важно би могло академичното звание да бъде повече или по-малко?
От друга страна, по-голямата част от въпросните ASL изпращат оператори да извършват разследвания на sanaVita, преди да се съгласят с искането за възстановяване. Те не намират нищо лошо. Ако попитат директно до швейцарските власти, те ще получат този отговор: sanaVita, както е посочено в документ на Министерството на здравеопазването на Тичино от 26 август 2003 г., „не е клиника, оторизирана за лечение на пациенти, страдащи от хранителни разстройства, а старчески дом за автономни и самодостатъчни възрастни пациенти. [...] Услугите, предлагани от тази структура, не се признават от KVG [ федералния закон за здравно осигуряване ] или не се вземат предвид от нашата система за обществено и задължително осигуряване. "
SANAVITA ДНЕС, ПО ВРЕМЕТО НА ПИСАНЕТО.
Втората спирка след Chrysalis Forum е CasaDAP . DAP акроним означава "психогенни хранителни разстройства". Тази структура е разположена в парка Спина Верде, недалеч от Комо, и се определя като краткосрочна жилищна структура. Посочената цел е да се запознаят пациентите със заболяването. Конкретно, именно батутът ще накара момичетата да бъдат хоспитализирани в Бреганзона. Персоналът на CasaDAP е същият като за sanaVita и затова това е мястото, където пациентите се запознават пряко, както и с Билари, Бернаскони и Исак Джордж.
Джордж е кулминацията на сюрреалността на историята. Който е запознат с италианското кино и телевизия от осемдесетте и деветдесетте години, ще го запомни особено за ролята на Азиз, черния сервитьор на Зампети в успешния сериал I момчета от III C или за номерата на кабаретата му в Влезте в . Няколко години по-късно и чрез поредица от мътни пасажи Исак Джордж се оказва, че прави театрална терапия и арт-терапия в sanaVita. Въпреки че не се гордее с фалшиви или несъществуващи академични квалификации, както е посочено в мотивите на първоинстанционното решение, Джордж твърди, че е специалист по театрална терапия, а момичетата съобщават, че често влиза в ролята на съветник.
Хоспитализацията в sanaVita, според събрания материал, е с продължителност около една година и е разделена на три фази: първоначално пациентите не могат да имат никакъв контакт с външния свят, включително членовете на семейството; във втори момент контактите могат да бъдат случайни и кратки и след това да се засилят в последната фаза, тази, която ще доведе до изхвърляне. Пациентите, след като напуснат съоръжението, продължават да имат отношения с Бернаскони и като цяло с галактиката Бернаскони (внушаващ израз на премиера на Комо, Мариано Фада). Често те свършват работа във форума на Crisalide или продължават да напускат и се присъединяват към Salute като пациенти или служители, последователно.
Престоят в sanaVita се характеризира с обща рутина, която включва различни социални дейности, включително театрална терапия, арт терапия, гледане на филми, нежна гимнастика и масажи. Индивидуалната терапия с Бернаскони обикновено се провежда в неговото студио в Кампионе д'Италия (той трябваше да се премести от територията на Швейцария, след като официално беше предупреден от местните власти, както Фада изтъква по време на процеса).
Парадоксално е, че въпреки че клиниката се занимава с хранителни нарушения, диетичният режим е общ за всички пациенти. Единственото, което се променя, са порциите. Дори според Линда, бивша пациентка, която пусна показания на сайта за новини в Кантон Тичино през 2007 г., никой не проверява дали пациентите се хранят в sanaVita. Диетата, лекарствата и терапията - която Бернаскони не е разрешен да предписва - се основават на образни тестове, без научна основа. Сред тях Мариано Фада цитира „теста за слюнка“, който служи за установяване на реалната биологична възраст на момичетата.
Терапевтичният протокол, прилаган в клиниката, от друга страна, се състои в прилагане на практиката на "теорията на нео-Райха", замислена от Бернаскони. Райхът е важна и противоречива фигура в психоанализата на 20 век. Австрийски евреин, той съсредоточи изследванията си върху секса, като донесе блестящи прозрения към темата за сексуалността като етиологична основа на психичните разстройства, само за да се изплъзне от оригиналност към фантазия през последните години от живота си.
Дори при преинтерпретацията на Бернаскони на Райхианския модел тялото и сексуалността на пациента са на преден план. Терапията е както вербална, така и телесна. При лечението на хранителни разстройства възстановяването на сексуалността, женствеността и съблазняването представлява приоритетната терапевтична цел на Бернаскони. Неговите стратегии, реконструирани от свидетелствата на бившите пациенти и от афиша на неговото училище, включват дрескодотерапията , разтварянето на енергийните блокове и петте движения , теория, която за съжаление е невъзможно да се излагам достойно, защото прекомерно „чалнат“.
Дрескотерапията се състои в отвеждането на момичетата в Лугано, за да отидат да пазаруват. Купените дрехи трябва да са секси: бельо, ингвинални мини-риза, чорапи и прозрачни пуловери. По-късно те създават занаятчийски фото комплекти, където момичетата позират като модели. След това снимките са окачени на стените на клиниката. Вместо това енергийните блокове се третират с масажи, грубо вдъхновени от източната теория за енергийните меридиани и чакри. Тези масажи ще бъдат в центъра на показанията на много от момичетата, които слушаха в класната стая, защото са концентрирани най-често в зоните на срамната област.
ТАБЕЛАТА НА ВХОДА НА SANAVITA.
Що се отнася до прилагането на теорията за петте движения, това се състои в симулиране на две от тях по-специално: тази на подчинението и тази на съблазняването. Изпълнението на тези две „движения“ е под формата на това, което Проф. (Така го наричат ​​неговите пациенти) определя като цялостно, както идват . Момичетата трябва да приемат съблазнителни нагласи, танцувайки на ритъма на Болеро на Равел и изрично провокирайки терапевти. При движението на подаването пациентите трябва да рецитират сцената на „сержантския майор“ и „сафата“. В първия случай терапевтът има пълен контрол: той може да даде всяка заповед, дори и най-унизителната, и напълно да подчини пациента, докато тя бъде напълно унижена. Често редът е да пълзиш и просиш. Изпълнението на пациента може да не се счита за подходящо или искрено, преценка, която води до повторение на сцената, стига терапевтът да не е удовлетворен. Сцената на салата проследява ситуацията на бежанците в морето, които се бият за последното място на лодката. Пациентите се състезават помежду си и се борят отчаяно да се качат първи на постелката, която символизира лодката.
По време на писането на статиите си Виторио Малагути интервюира членовете на семейството на пациентите, а понякога и самите пациенти. Забележките му отново подчертават как атмосферата вътре в клиниката е пълна със сексуално явни препратки.
Витория, приета в SanaVita през лятото на 2006 г., припомня, че първото нещо, което Бернаскони казва, когато я вижда да яде, е: „Яж, тази риба не е пенис“. Друг път й казват да се промени, защото "цици и задници не са достатъчни на показ". По време на постановката на сержант майор Витория той взема ескарп на врата от Исак Джордж.
Сара разказва за краткия си престой в sanaVita като оператор, описвайки преживяването като сюрреалистично. Мини-ризите са специално съкратени, за да показват дупето, особено в сцената на подаване, по време на което момичетата трябва да пълзят с лица на пода. Сара казва, че е видяла много момичета да плачат. Темата на тялото и на срама, както може да се предположи, са централни за хранителните разстройства. За много от момичетата, хоспитализирани в SanaVita, да бъдат принудени да проявяват карикатурна сексуалност при всякакви обстоятелства всъщност е ежедневна и подлудяваща травма.
Сара също свидетелства, че освен терапията, фокусирана върху сексуалността, не се спазва никакъв вид здравен протокол. Тази функция прави съоръжението много опасно място за тези пациенти, изложени на риск от самонараняване и самоубийство.
Единственият лекар, който присъства в заведението, е Джузепина Бона Карлеваро, чиято единствена задача според премиера Фада е да подпише рецептите, предписани от Бернаскони. Медицинските сестри са предимно пациенти, които нямат пари за заплащане на престоя си в sanaVita или бивши пациенти, които продължават да гравитират около лекаря.
Отсъствието на обучен здравен персонал със сигурност е една от причините, поради които Виола, страдаща от анорексия и сериозно депресивно разстройство, да се озове в болницата за епизоди на самонараняване по време на престоя в Бреганзона. Родителите на Виола казват на Малагути, че първо са се свързали с Билари. Последната, след като установи икономическото положение на семейството, настоява за хоспитализация на момичето, която се случва през януари 2000 г. По време на престоя си Виола се опитва да се самоубие и е ранена няколко пъти: на 4 август същата година тя е хоспитализирана спешност в болницата в Лугано с дълбоки наранявания на корема, причинени от назъбен кухненски нож. Бернаскони успява да освободи пациента без болничен персонал да се обади в полицията. След това той го докладва на sanaVita срещу съветите на лекарите.
Десет дни по-късно той има писмена декларация, подписана от родителите на Виола, в която те трябва да кажат, че знаят, че Домът за възрастни хора SaluteVita не е психиатрична институция и че поемат цялата отговорност в случай, че дъщерята се нарани или правете го на другите. И все пак, малко повече от месец по-рано, Бернаскони беше накарал родителите на Виола да подпишат изявление, в което се казваше точно обратното: „нашето съоръжение е оборудвано както с медицински, така и с рехабилитационно-психиатричен профил, който е ненадминат в Италианската република. "
Най-драматичният и емблематичен случай обаче е случаят с Джулия, бивш пациент, който през 2005 г. се хвърля от моста на Тартано в Морбеньо (SO). Дневникът й, открит от майката няколко дни след смъртта на дъщеря й, ще бъде решаващ за присъдата на Бернаскони. Мотивацията на изречението отчита цели откъси, цитирани тук.
Джулия се срещна със Силвия Анголети, оператор на sanaVita, през 2003 г. От този момент тя влезе в контакт с Билари, който започна да я тормози с телефонни обаждания до 25 август, датата, на която е уредена хоспитализацията й в sanaVita, мотивирана от анорексично разстройство придружена от лека депресия, която изглежда се засилва. Първоначално нещата изглежда вървят добре. През декември същата година родителите й я посещават, а през март 2004 г. тя е разрешена да се прибира вкъщи всяка неделя, стига да започне индивидуална терапия с Бернаскони в студиото на Масаньо. Малко след това психологическата ситуация се срина и Джулия беше принудена да се върне завинаги при здрава Вита. Той ще излезе през декември 2005 г.
Дневникът обхваща периода от 13 юни 2004 г. до 14 септември същата година. Страниците свидетелстват за драматичната ситуация на Джулия и продължаващите психологически манипулации, провеждани от Бернаскони срещу него, както и за сексуално насилие .
Бернаскони всъщност казва на Джулия, че иска да бъде с нея, че след като терапията приключи, Джулия ще стане негова жена. Но той трябва да се дезинфекцира, трябва да му покаже колко много се грижи за него, колко иска да го съблазни. Така той започва да я изнудва емоционално: Джулия трябва да спре да бъде срамежлива, никога да не взема нещата в свои ръце. Ако продължите така, ако не сте готови да се отдадете напълно, може също да промените терапевта си. Джулия е силно белязана от тези думи и започва да изпитва вина за това, че е толкова инхибирана на физическо и емоционално ниво и е отчаяна, защото не може да задоволи Професора: „Той ми каза, че ще бъде по-добре, ако смените анализатора, той ме попита какво можем да направим днес. Не можах да отговоря и той <>. [...] Единственото решение, което виждам сега, би било да умра. "
Джулия се стреми да покаже ясно своите чувства и така терапията се възобновява по-интензивно между опипване, целуване и сексуален контакт. На Бернаскони се казва от Джулия, че тя го обича и говори упорито за секса. Той й казва, че се е влюбил. Той я моли все по-често да го съблазнява, да танцува пред него събличане и да седи на краката му, за да може да усети гениталиите си.
След няколко седмици от началото на дневника Бернаскони започва да се държи по все по-агресивен и манипулативен начин. Той пита Джулия защо е толкова далечна, защо му казва все по-малко, че го обича. За няколко дни ситуацията сякаш се стабилизира - до 27 юли, когато Джулия пише: „Просто не мога да продължа тук, искам живота си навън, искам да живея младостта си с момчетата на моята възраст“.
Предвид съпротивата на момичето, което започва да изпитва смесени и насилствени чувства към Бернаскони, последното на 19 август пристига - както се съобщава в дневника - да администрира Лексотан без нейно знание. Момичето все повече се вбесява от ситуацията: „Простата мисъл да прекарам живота си до него ме убива ... защото майната не може да приеме, че не го обичаш, искам да се махна от това място. Сега всичко кажи, че е заради болестта, не мога да имам мисли, здравословни чувства, струва ми се очевидно, сега съм воден цял живот, за да го обичам, ако нещо трябва да се промени, това е БЛИЗНО !! "
Именно когато Джулия се опитва най-накрая да се отдалечи, Бернаскони я диагностицира като гранично разстройство и казва на майката, че момичето не може да се прибере вкъщи, за да я намери, което ефективно я прави затворник. По този начин той успява да накара Джулия да се доближи до него. В последния откъс от дневника се споменава вечеря, в която проф. Публично я докосва със смеха на заведенията.
Майката на Джулия, когато дъщеря й се върна от клиниката през декември 2004 г., я намира за особено доказана. През януари 2005 г. Джулия отиде да посети приятел и й се довери на злоупотребите, претърпени по време на терапията. След като се върне у дома, тя също така казва всичко на майка си. Той й казва, че в клиниката „всички те приличали на курви“. И всъщност в дневника тя казва, че на 20 август друга пациентка Федерика я моли за ретина на заем, тъй като трябва да се облича като проститутка за сесията с проф.
По време на този един разговор, който имаше с майка си по темата, Джулия се отприщва и разказва за сексуалните отношения с терапевта. Освен всичко друго, той й вярва, че по време на отделните сесии за анализ сцената на сержантския майор е трябвало да бъде изпълнена гола.
ВЪНШНОСТТА НА SANAVITA.
Маурицио (измислено име), психиатър, когото проследих, който предпочете да остане анонимен, ми казва, че е имал бивш пациент на SanaVita в терапията, който му е разказвал за по-нататъшни злоупотреби. Понякога през уикенда най-привлекателните момичета биха били отведени в хижа в швейцарските Алпи. Заедно с Бернаскони ще има и Пиеро Билари и Джордж Айзък. През тези уикенди, преминали като работилници, момичетата ще бъдат принудени да забавляват операторите на sanaVita.
Въпреки че този елемент не фигурира в причините за изречението, заслужава да го споменем предвид припокриването между историите на пациентите на Маурицио и показанията на Линда, момиче, което през 2007 г. разказва на Тио (по-рано споменатия сайт за новини на Тичино) своя опит с sanaVita: "Една вечер, карайки ни да пропуснем яденето (те никога не проверяваха дали сме яли или не), ни откараха в Швейцария, без да кажат нищо на родителите ми. [...] Видях къща за запознанства, още каква клиника. Чувстваше се, че там има наркотици и секс. И според мен Бернаскони ги изпълни всички. [...] Вилата вътре беше пълна с огледала. И аз мислех, че е положително, защото ако някои момичета, които не харесват телата си, успяват да живеят 24 часа на ден, заобиколени от огледала, това означава, че терапията работи. Но тогава забелязах снимки на тези голи момичета, увиснали. Тяхното обяснение беше, че тези снимки са част от терапията и това беше необходимо да приемеш тялото си. И си мислех, че никога няма да направя такова нещо. Именно там си казах: бягам ”.
Това, което се съдържа в документите, е допълнително обвинение за утежнено сексуално насилие, извършено от Уолдо Бернаскони срещу друг пациент, Франческа. В този случай злоупотребата е представена чрез натискане на покани да мастурбирате пред терапевта и да се събличате, докато танцувате. Въпросният пациент е танцьор, информация, която Бернаскони използва, за да оправдае настояването на молбите. Докато Франческа изпълнява, Бернаскони мастурбира.
Други свидетели също приковаха Пиеро Билари и Исак Джордж, еднакво виновни за утежнено сексуално насилие. Исак Джордж беше осъден на четири години и четири месеца затвор - подобно на Билари - за сексуално насилие срещу Ливия и Силвия. Исак Джордж, по време на биоенергетичния масаж, докосва гениталиите им и след това го кара да усети ерекцията си, като настоява да има сексуална връзка.
Вместо това да обвинява Билари е Алесандра. Последната се обръща към форума на Crisalide и веднага бива насочена от Билари към CasaDAP за кратък престой, по време на който я съветват да влезе в sanaVita поне за осем месеца. Преди приемането Алесандра участва в уъркшоп, от който тя припомня едно от дейностите, насочени към отключване на енергия: взаимна мастурбация в тъмна стая.
По време на постоянството си в SanaVita Алесандра е на терапия с Билари, с която продължава да се чува по телефона. По време на разговорите, докато Алесандра говори, Билари се задъхва силно, сякаш мастурбира. Алесандра се препоръчва да ходи на терапия, облечена по провокативен начин. По време на сесиите Билари я докосва, за да я „отключи“. Омазняването доведе малко след това до пълно взаимоотношение.
Досега цитирах показанията на жертвите, завели граждански иск срещу SanaVita и неговия основател. Интелектуално би било нечестно да не говорим за онези момичета, които все още открито защитават онзи терапевтичен протокол, за който твърдят, че им е помогнал да се измъкнат от болестта. В мотивите на изречението има и параграф, посветен на този въпрос.
Всъщност изглежда, че скоростта на опрощаване на неразположенията в клиниката на sanaVita е била около 50 процента, статистически данни, които на пръв поглед биха могли да подскажат, че Бернасконският протокол не е изцяло във въздуха. Самият аз като експерт признавам, че си задавах въпроси. За да разреша съмненията си, се консултирах с Маурицио. Попитах го как обясни толкова значителна степен на излекуване. Маурицио отговори, че в действителност този процент на ремисия е доста често срещан, когато става въпрос за хранителни разстройства. Трябва да мислим, че последните често се изострят от семейни ситуации и условия на живот, строго свързани с контекста.Времето, когато момичетата напускаха дома си, вече беше важен фактор в лечебния процес, в допълнение към плацебо ефекта - преобладаващ при лечението на психологически разстройства, често е инструмент, използван съзнателно от медицинските специалисти, за да в помощ на пациентите. Друг фактор е този, свързан с фигурата на Бернаскони. От всичко, което разказах, става ясно колко силно трябва да бъде издигането му върху момичетата.
Има и друг елемент, който според мен е важен и пряко свързан с този проблем: не всички пациенти на sanaVita са били малтретирани. Тази информация е от решаващо значение, тъй като от една страна може да обясни защо някои от момичетата от SanaVita защитават своя основател, а от друга разрешава съмнение, възникнало спонтанно по време на събирането на материали за подготовката на парчето и това засяга първоначалните намерения на Уолдо Бернаскони. Последният, толкова безмилостен като харизматичен психолог, би могъл да бъде две неща: продукт на невежество, наивност и добросъвестност, което впоследствие доведе до откровено неприемливо и вредно поведение; или продукт на нечестност и измама, съчетани с изненадваща манипулативна и изчислителна способност.Ако Бернаскони прилагаше протокола си системно спрямо всички пациенти, очевидно нямаше да е достатъчен елемент, който да го извини, но би придал друг нюанс на събитията.
Отговорът на този въпрос дойде, когато прочетох показанията на Мария, споменати в процедурните документи. Последният казва, че Бернаскони проявява различно поведение и изисква различни неща въз основа на характеристиките на пациентите: красивите и крехки се наричат ​​„чистокръвни коне“. За тях лечението включва злоупотреба.
-
По време на писането, Бернаскони пребивава в Швейцария, въпреки виновната присъда за сексуално посегателство и окончателната присъда от шест години и шест месеца. Исак Джордж е в движение. Някои слухове биха го харесали със съпругата му в Англия. Единственият, който излежава присъдата за сексуално насилие, е Пиеро Билари, пребиваващ в Италия.
|
Re: Неорайхианска група за личен опит [re: Trickyy]
