|
Тема |
Re: Непоносимост към щастието [re: Aurika] |
|
Автор |
Nuke Dukem (very good) |
|
Публикувано | 06.02.20 16:38 |
|
|
Аз пък съжалих едно старо куче от квартала, понеже мръзнеше около НГ на плочките пред един магазин (всъщност просто се трепереше от студ и само чакаше да умре, понеже нито ядеше кренвиршите, нито пиеше водата, които му бях донесъл)... И сега живее вкъщи – изкъпано, нахранено и спящо по цял ден на топличко. Първата една седмица спеше денонощно, като ставаше само да лочи и да хапне малко. Явно не се спи лесно зимно време на улицата.
Ей тука е първия ден, веднага след като го прибрах вкъщи. Суперуплашено и незнаещо какво го очаква. До този момент никой от онези страшилища, които ние наричаме човеци, не го беше удостоявал с нещо повече от шут или парче хляб в най-добрия случай.
И малко повече от месец по-късно (пардонирайте ме разхвърляното легло):
Много обича да ритка с лапички и да препуска насън, иначе в реалния живот е сравнително немощно и трудноподвижно.
|
| |
|
|
|