Точно това си говорихме с колегите в таксито на връщане от работа, че в Германия например пластмасовите шишета и алуминиевите кенчета могат да се връщат в специална машина на входа на супермаркетите срещу €0.25 на шише, и по този начин се създава инициатива хората да си изхвърлят на правилното място боклуците, които могат да се рециклират и да навлезат обратно в търговския цикъл като продукт от рециклирана пластмаса или алуминий, вместо да свършват в кофата заедно с всички останали видове боклуци и оттам, в най-лошия случай, в околната среда. Надявам се да доживея деня, в който това ще се случва и по софийските магазини.
Впрочем има бледа светлина в тунела. Оказва се, че България е сред лидерите в европейския съюз по отношение рециклирането на пластмаса и стъкло.
Средно 42.4% от пластмасовият боклук в съюза се рециклира, а у нас – 52.6%, като страната с най-голям процент по този показател е Литва със 74.4%. При металите обаче средното за ЕС е 78.3%, докато при нас за жалост е само 59.4%, като в дъното са Португалия и Хърватска със съответно 42.9% и 16.4%. Като цяло сме на 17-то място от 28 държави по процент рециклируем боклук, който е рециклиран, със 63.8%, при средно 67% за ЕС, т.е. сме в долната половина и имаме доста да догонваме.
Според интерактивната таблица от този сайт () през 2017-та страната ни е рециклирала 35% от градския си боклук, което е над два пъти по-голям процент спрямо рециклираното през 2004, т.е. в последните 13 години сме отбелязали значителен прогрес в отношението ни към боклука.
Ако тази тенденция се задържи, след 40-50 години процентът на рециклиран боклук може да доближи 100, освен ако това не се окаже само утопия. Не съм сигурен дали е възможно същестуването на общество, в което абсолютно всичкият боклук се връща обратно в употреба и нищо не остава в околната среда. Вие как мислите?
Редактирано от Nuke Dukem на 30.11.19 04:11.
|