|
Моето куче не лае, докато е само и не дъвче нищо, само веднъж нагриза една кожена чанта като малка, когато й растяха постоянните зъби.
Свикнала е с ежедневните звуци, които издават съседите и лае единствено, когато в коридора се случва нещо необикновено, примерно ако някой мъкне хладилник или минават да отчитат електромерите. Лае жестоко и ме стряска, но веднага щом отмине тупурдията, млъква, и това се случва изключително рядко. Просто териториален инстинкт, който го имат и дворните кучета. През деня си има цял 80 кв.м. апартамент на разположение и й оставям да слуша . Нямам камера да й заснема поведението докато ме няма, но доколкото я познавам, най-вероятно дреме по цял ден на дивана или на моето легло. Макар да не изминаваме поне 10 км, я разхождам всеки ден около блоковете и вечерно време, когато не е кално, тренираме с едно въже зад блока, а събота и неделя й хвърлям гумено топче да го гони и да го връща. Нито е затлъстяла (тежи 35 кг, което е напълно нормално за нейната по-голяма от средната за породата структура, просто е малко по-едър екземпляр), нито депресирана, и слава богу, поне засега не я е налегнала някаква болест. Смятам, че животът, който й е осигурен, е охолен и приятен; живот на домашно животно.
Мит е, че немските овчарки абсолютно задължително трябва да изминават минимум 10 км на ден, иначе, видиш ли, биват подложени на психически тормоз, живеят живот на затворници, побъркват се и се разболяват. Това не е вярно, особено след навършването на 5-6 години. Дългите разходки са важни само в първите 2-3 години, когато кучето израства и има нужда да изследва света и да се запознава с други кучета и животни, но дори и тогава 5 км на ден са напълно достатъчни.
Достатъчно е животното да има всички ваксини, да се разхожда ежедневно по 1-2 км, колкото да се раздвижи и да се изходи, да бъде хранено качествено и умерено поне 2 пъти на ден (за да не преяжда с една голяма порция), да има постоянен достъп до прясна вода, да бъде обезпаразитявано външно с целогодишно носене на специална каишка и вътрешно веднъж годишно с хапче, да се къпе един път месечно и да получава редовен положителен контакт със своите стопани, който включва игра, ласки и угаждане. Например аз винаги й давам от храната, която ям (освен салата, понеже не обича и шоколад, понеже не трябва) и си имаме една игра, при която тя ляга на леглото, аз доближавам шепа гранули до муцуната й и й оставям по няколко гранулки след като ме погледне в очите или захлюпи шепата ми с лапа, освен това всеки ден я чешкам зад ушичките и по гърбинката, и тя обожава това.
Това, че не е шутсхунд и не е подложена на интензивно физическо натоварване изобщо не означава, че е живее в тормоз, и те уверявам, че качеството й на живот не отстъпва по нищо от това на средностатистическото дворно куче и е много по-добро от това на онези, които седят по цял ден вързани на верига. Ето това, последното, е тормоз, а не отглеждането с любов и грижа в апартамент.
|
Re: За мъчението [re: lipari]
