Що си се разлигавил тъй, ве? Нищо общо с онзи Нюк, дето съобразително и пита, и обяснява задачи и тестове за интелигентност.
Де да знам бе, бъгнала ми се е системата явно.
Днес станах, гръмнах едно кафе с няколко отровни клечки, понапазарих, употребих една кофа боя във входа и послех реших да се отдам на храноприготвяне...
Шльопнах 400 грама телешка кайма в една голяма купа и добавих половин фъктон кимьон, почти цяла мелничка черен пипер, щедро чубрица и червен пипер, и малко сол на око. След това нарязах на много ситно 2 малки глави лук, един средноголям морков, 4 големи печурки, две немного лютиви чушлета и една връзка магнадноз без дръжките, и изсипах тези неща в купата да се запознаят с месото и подправките. Топирах с едно разбито яйце и две филии нарязан на дребни кубчета хляб, след което запретнах ръкави и омесих щателно сместа. Оформих малко над една дузина големи кюфтаци и ги овалях старателно в супена чиния брашно. Опържих ги на максимум горещина в малко тиганче с много олио.
Докато се кюфтаците се пържеха, ми остана време да обеля 6 средноголеми картофа. По 5 кюфтенца в тигана и веднага след изпържване – в стъклена купа с капак, да не изстиват и да се запази влагата в тях. Картофите – на тънко и на две пържения в тигана, по три картофа на пържене. След изпържване – в гевгир да се отцеди излишното олио.
Накрая завърших с една салата, понеже е полезно. Половин айсберг, две връзки черешов домат и две малки краставички, топирани с едно топче моцарела на кубчета, обилно девствен зехтин и няколко стиски от половинката на един лимон.
Получи се добре, магнум опус на кулинарните ми умения, единствено ме е яд, че нямах репички и маслини за салатата:
Сега съм се настанил пред компютъра и пирувам под зоркия одобрителен поглед на Душока:
Животът е хубав.
|