Квеле, остави ме мен..не съжалявам, "имам" прекрасно дете..
Но нека да разкажа за тип поведение, ако мога да предпазя някоя, добре...макар че аз трябва да получа нобелова награда за търпение.
Брак, дете. Никога не знаех семейният бюджет, бях го оставила той да е мъжа. Преди да се роди детето, питам..имаме ли пари..да има, споко, не го мисли. Детето се роди и той пред майка ми..."ми аз нямам една стотика"..а познай кой пое всичко.
Ние реално никога не сме се карали..защото а повиша тон, а се разплакваше като малко дете..ама сълзи!..гаден емоционален рекет отвсякъде.
Лъжи..лъжии..и накрая точно като трябва да се направи нещо..в последния момент..мии аз нямам или аз не мога. И? Ми шоколада може..тя е Бог..и наистина можех..нямах избор.
Обаче моята вяра, че ще се промени и осъзнае...беше колкото вярата на целия китайски народ...
А за прецакване...не не съм се..защото всяко нещо има и друго нещо.. не съжалявам за нищо..
Научих се..прфектно да се отбранявам сама, да се грижа сама за другите, да вярвам на себе си.
Наистина исках мъж..за цял живот, за това и толкова компромиси, но на 18 година от брака нещата се пропукаха яко..взе пари, а договора беше на мое име, без да ми каже, без да знам и на мен ми дойде като гръм от ясно небе, когато този с когото ми беше договора ми показа разписка с имената и подписа на мъжа ми /тогава работехме заедно/, и това беше началото на края сега.
Може би бъркам че правя тази изповед тук..но ако може да съм на някого полезна..ще е добре.
Непорасналитет мъже си остават не пораснали..липсата на отговорност или я има или не..няма как при крива основа в детството, да се получи здрава сграда. Каквото и да опитва човек..безсмислено е.
|