всеки си има силни и слаби страни и съществуват различни мисловни школи относно посоката на развитие, аз лично се водя по школата, която казва да се работи за повишение на уменията там, където са ти силните страни, та да ги направиш още по-силни, вместо (както смята друга мисловна школа) да се стремиш да подобриш слабите си страни, и двата подхода си имат плюсовете и минусите
Аз пък съм привърженик на школата на относителния баланс: повишавай уменията в силните си страни, без да занемаряваш съвсем слабите - там ръчкай, докъдето можеш. Щото иначе ставаш прекалено тясно умятен само в едно-две неща и си оставаш тотален невежа във всичко останало.
Като нямам предвид базови способности и рамкови професионални умения. Примерно, едва ми се удава математиката, но се закраствам на всяка цена да градя професионални умения с математика, щото да си подсилвам слабата страна. Естествено, че в един момент ще стигна до тавана си, който сравним с конкурентно ръчкащите в този бранш е повече от посредствено ниво. Значи: не зарязвам напълно математиката с мисълта "абе туй няма никога да ми трябва", ами си я изръчквам до познания като за средноинтелигентен кон. А си хвърлям основните сили в някакъв хуманитарен профил, да речем, който изначално ми върви като пушка.
|