|
Не, не си прав – той няма правото да живее както желае. Ако имаше това право – щеше да заживее като хората, които го подминават. Такова право имат само заможните хора – тези, които могат да си позволят да живеят както желаят.
Иначе те разбирам, че не би му дал пари. Аз също не давам мангизи, понеже съм се научил, че обикновено ги искат за цигари, алкохол и/или наркотици. Само веднъж дадох едно левче на един мургав юноша, което си го отбелязвам като грешка, и 6 лева на една бабичка, която нямаше вид на човек, който ще си купи нещо различно от ядене, защото на въпроса ми какво ще си купи, ако й дам пари, тя ми отвърна съвсем откровено – баничка.
Веднъж една млада госпожица ме попита дали мога да й дам един лев и след като я питах за какво й трябва, ми отговори, че не й достигали за билет за метро, обаче като й видях в какво състояние са й ръцете, реших, че събира за хероинче или нещо подобно, и й отказах... Макар че сега като се замисля, трябваше да й кажа да дойде с мен до будката и да й купя едно билетче.
Давам кльопачка. Веднъж една майка с малко дете ме попита дали мога да й помогна с нещо, понеже съпругът й я напуснал, а на нея й трябвали пари за лекарства за детето. Не й повярвах, но си замина с една препълнена торбичка хранителни продукти. Друг път едни циганчета на по 10 години ми искаха кинти, а си тръгнаха с по една порция дюнер с картофки за всяко. Трети път напазарих на една бабичка от съседния блок, която година-две преди да почине, се въртеше около кофата за боклук, а тя нито пушеше, нито пиеше... Нищо специално, просто два хляба, няколко кисели млека, пакетче кашкавал и една връзка банани.
Ако имах собствен бизнес, печелех добре и имах нужда от работна ръка, може би щях да предложа работа на майката, обаче понеже нямам, това е най-многото, което мога да си позволя да дам – някой друг сандвич или нещо от магазина.
|
Re: ПП [re: osvoboden pich]
