Аз излязох на 18 години от къщи много енергично и силно момиче. Спортувах, вършех хиляда неща, сега се чудя, как са ми стигали силите. 4 години глад през студентския живот по време на 90те години ми съсипа здравето. После стрес, човек си мисли, че може да се бори сам, но не става. Периодична безработица, което означава пак липса на добра храна. Веднъж даже поисках 100 лв. заем от моя добра приятелка, за да започна да си купувам прясно мляко и нормална храна. Виждах, че така не може и не бива да се живее, въпреки обстоятелствата. И така, накрая лошия живот даде отражение.
Изводите ми са, че човек не бива да подценява нещата и трудността на живота. (Открих, че всичките ми проблеми и загуби са от подценяване на ситуацията.)
Че човек не може да се справи сам и хората само като си помагат могат да живеят добре и да постигат нещата. И разбира се, да не се доверяваме на всякакви лекарства (много от тях вредят) и че лошите хора, за съжаление са прекалено много.
Има и други изводи, но те са от духовния свят, а не чувствам комфорт да ги споделям тук.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите