|
Малко със закъснение отговарям, но сега ми дойде музата.
В отговор на:
Е и какво толкова важно е станало като си се озовала там - нито ти е бил спасен живота в крайно невероятни обстоятелства, нито пък някакво жизненоважно и животопроменящо откровение се е открило пред тебе в резултат от поредицата събития - дори и да ги наречеш свръхестествена синхроничност, това нищо не променя - ако няко от тях не се бе случило, то просто не би намерила баба си и би се върнала и забравила за случката, както сигурно вече ти се случвало многократно.
Ами няма абсолютно нищо свръхестествено, и точно това е ключът, че изобщо не ми пукаше, ще намеря ли баба си или няма, изобщо, бях в едно лежерно и безгрижно ностроение,
Случвали са ми се и други такива неща, които възнамерявах да разкажа
(поредица от твърде много случайности, които извеждат към необикновен резултат, някои от тях важни, други - не),
но сега си мисля, че те, сами за себе си нямат значение,
общото между тях е състоянието на ума, в което се намирах, най-опростено казано - безгрижие и пълна неангажираност с крайния резултат.
И в това е проблема с милионера, който не ми плаща десеторно повече, (а не, че не съм го срещнала)
просто на този етап нямам необходимата психическа нагласа към тези неща, казано с две думи.
Може да прозвучи шантаво,
ноооо ...все пак ни е създал "по свой образ и подобие",
а Той е на първо място творец, това му е образа, вероятно и ние сме такива,
може и да сме били, преди да вкусим от плода на познанието за добро от зло и да започнем да се страхуваме от злото и да желаем доброто прекалено силно.
Не бе, не съм луда, просто разсъждения... :)
...обаче вярвам, че мисълта може да се материализира, и то целенасочено, а не само в някакви случайни и неконтролируеми проблясъци, които съм имала.
Но за това е необходим сериозен духовен напредък, а то е трудно, много по-лесно ще е, просто да обера една банка, например.
|
Re: [re: DarkSide]
