|
Снощи някой е убил куче на бул. Сливница непосредствено след моста над Захарна фабрика в посока Люлин, малко преди кръстовището на входа на Западен парк. Снощи, защото вчера привечер го нямаше, а тази сутрин в 9:00 трупът му беше на осовата линия. Съвсем младо, съдейки по размера на тялото и по факта, че старите кучета обикновено са предпазливи и в случай, че им се наложи да пресичат булевард, го правят предпазливо. Може би на около година.
Очевидно умишлено сгазено. Автомобилът се е движил с огромна скорост, вероятно 100, и след като шофьорът е видял отдалеч кучето, вместо да намали и да избегне горката животинка, е решил да й отнеме живота и се е насочил право към нея. Кучетата имат бързи рефлекси и ако им се предостави възможност, могат да избегнат удар от автомобил, но убиецът на тази бедна душичка изобщо не се е поколебал да й я откаже.
Замислете се. Това кученце се е родило сляпо с размер колкото една шепа и след като е сукало 1 месец, е било оставено да се бори за оцеляването си само, без да има дом и кой да го храни и пои, кой да го обича. Същество, което усеща реалността по същия начин, както хората, и изпитва същите чувства на щастие, удоволствие, досада, глад, страх и ужас. Единствената му радост в краткия му живот, преди той снощи да бъде безсърдечно угасен, е била да намери стара кора хляб и някоя локва, от която да лочи. В търсене на някой блок или градинка, където да се установи и да намери редовна прехрана от тяхно величество хората, или дай боже стопанин, който да го осинови (вероятността за което е отчайващо нищожна), е взело грешното решение да пресече булеварда в неподходящ момент и повече никога няма да има възможността да се радва на живота. Можеше да живее 10-12, дори 14 години, а вместо това е живяло само една. Това е същото като да умреш на 7-8, вместо на 80-85.
Почивай в мир, приятелче. Дано не си живяло напразно. А ти, омразно чудовище, което с перверзна наслада си го прегазил... Дано се пържиш в ада до края на дните си.
|
Убито куче на пътя
