Аз както казах, се страхувам от смъртта. И понеже знаех, бях сигурна, че трябва да променя отношението си, много четох и търсих. Най-накрая прочетох в една книга за психотерапия, че ако съблюдавам ритуала по погребението, това щяло да ми помогне да погледна по-спокойно, без ужас. И добре, така направих- слушах какво говори свещенника, прекръстих се, положих цветя, хвърлих буца пръст върху ковчега, с други думи съблюдавах, остана ми спомен,тъжен разбира се, как може да е друг, вече няколко нощи сънувам погребението. Нещо би трябвало да се промени в моето отношение към смъртта.
Този страх може да се корени в атеизма ми, или в отношението на родителите ми към смъртта, по-скоро на майка ми. Тя много тежко преживя смъртта на баба. Баща ми пък леко преживя смъртта на мама, заради което го мразя.

Всъщност най-големия ни проблем е, че не знаем със сигурност всичко, което става след смъртта.
Но знаем, че душата е безсмъртна, това не е ли достатъчно?

Редактирано от vida1929 на 20.08.19 22:08.